Според Международната агенция по енергетика (МАЕ), за да могат държавите да изпълнят ангажиментите си в областта на климата и да постигнат енергийна сигурност, до 2040 г. светът ще трябва да замени 80 милиона километра преносни линии и да добави нови към съществуващите.

Това ще изисква годишни инвестиции в размер на 600 млрд. долара до 2030 г. – два пъти повече от сумата, която се изразходва за съответните проекти днес. По данни на МАЕ 80 милиона километра се равняват приблизително на дължината на днешната световна електрическа мрежа. Това ще изисква също така промени в структурата и правния режим за управление на електроенергийната мрежа във всяка страна.

МАЕ подчертава, че акцентът върху определени енергийни технологии като вятърни и слънчеви паркове и електрически превозни средства е важен, но ако преносната система е неефективна, инвестициите в свързаните с нея технологии няма да помогнат. Ако не се инвестира в електропреносната мрежа днес, утре може да има сериозни проблеми. Агенцията съобщава, че днес проектите, свързани с чиста енергия от възобновяеми източници, които са с обща мощност 1 500 GW, са в последен етап на завършване и очакват свързване към мрежата, а през 2022 г. в световен мащаб ще бъдат добавени пет пъти повече мощности.

За сравнение, според някои доклади един средно голям град се нуждае от 1 GW. Търсенето на електроенергия ще нараства, тъй като все повече сектори на икономиката преминават към електричество. Освен това е необходимо да се изградят електропреносни мрежи, които да захранват места, където все още няма ток. Тъй като светът все повече се ориентира към „чиста“ електроенергия, ще трябва да се прокарват нови линии от „зелените“ електроцентрали.

Ако електропреносните мрежи се развиват твърде бавно, МАЕ прогнозира, че между 2030 и 2050 г. в атмосферата ще бъдат изхвърлени почти 60 милиарда тона въглероден диоксид в допълнение към обичайните емисии. Това е приблизително равно на емисиите на ВСЕКИ енергиен сектор през последните 4 години. В резултат на това глобалните температури ще надхвърлят значително границата от 1,5 градуса в сравнение с прединдустриалните нива – това са екоцелите, заложени в Парижкото споразумение от 2015 г. С 40-процентна вероятност те ще се повишат с над 2 градуса.

Част от проблема е, че изграждането на преносните линии отнема твърде много време, особено в сравнение с останалата част от енергийната инфраструктура. Полагането на нови линии отнема между пет и петнадесет години, включително времето за планиране и издаване на разрешителни. За сравнение, един проект за възобновяема енергия би отнел между една и пет години, а новата инфраструктура за зареждане на електрическите превозни средства – по-малко от две години. С други думи, инвестициите в електропроводи трябва да се направят сега, в противен случай липсата им ще ограничи сериозно декарбонизацията на икономиката.

МАЕ смята, че въпросът за изграждането на преносни линии трябва да се реши с участието на международната общност. По-конкретно, основната задача на международната общност трябва да бъде модернизирането на електропреносните мрежи в развиващите се страни.