Блогърът и ентусиаст в областта на космическата индустрия Скот Манли осъществи успешно „кацане“ на Луната, като за целта използва домашен компютър от 80-те години на миналия век. Разбира се, той не разполагаше с истински лунен модул, затова използва симулатора на космически полети Kerbal Space Program, пуснат на пазара през 2015 година, а виртуалния космически апарат управляваше с помощта на компютър ZX Spectrum.

ZX Spectrum е домашен компютър, разработен от британската компания Sinclair Research и пуснат на пазара през 1982 година. Тази 8-битова система работи на базата на процесор Z80A с тактова честота 3,5MHz, а обемът на оперативната му памет може да бъде 16, 48 или 128kB. Операционната система беше Sinclair BASIC, а самият компютър служеше като относително евтин начин да запознае децата с компютърните игри и основите на програмирането. По съвременни стандарти мощността на компютъра изглежда смешна – дори някои зарядни устройства предлагат по-висока производителност.

От друга страна, ZX Spectrum се появи 13 години след кацането на „Аполо-11“ на Луната. Неговият бордови компютър, отговарящ за навигацията разполага с процесор с тактова честота 2,048 MHz, с дължина на думата 15 бита, 1-битова четност и памет от 2048 думи. При такива строги ограничения на ресурсите програмистите трябваше да проявяват изобретателност при писането на код, използвайки минимум данни, за да постигнат желания резултат. ZX Spectrum е значително по-мощен, но при наличието на тези ресурси ентусиастът трябваше да се потруди доста, за да постигне резултат.

Друг проблем беше свързването на ZX Spectrum със симулатора – той няма USB порт, но Sinclair Research пусна за него система за съхранение на данни Interface 1 с RS232 последователен порт. Разбира се, симулаторът Kerbal Space Program не поддържа такъв интерфейс, затова се наложи да се използва модът Kerbal RPC за дистанционно управление на кораба с помощта на код на Python или на всеки друг език. В крайна сметка на Скот Манли все пак успя да стартира програмата и да поеме управлението на виртуалния лунен кацателен модул. Когато апаратът се приближаваше към повърхността на Луната, закъснението беше до две секунди, но същото закъснение го е имало и при работата на бордовия компютър на „Аполо-11“, разказа ентусиастът, така че за него виртуалната мисия е приключила успешно.