май 8, 2024

Забравената в наши дни война срещу пейджърите

Преди да се появят смартфоните, пейджърите бяха обект на внимателно наблюдение от страна на нашите родители, училища и законодатели.

Днес виждаме, че загрижени родители и законодатели започват да се опитват да предпазят младите хора от вредното въздействие на смартфоните чрез възрастови ограничения и забрани в училищата. Интересно е обаче, че преди 30 години аналогична история се развиваше около предшествениците на мобилните телефони – пейджърите.

През 80-те години на миналия век тези устройства активно набират популярност сред тийнейджърите, както и сред… търговците на дребно. В онези години в Съединените щати цари обществената паника, свързана с активната употреба на наркотици от младите хора. Този факт значително я засилва, тъй като пейджърите започват да се смятат за един от основните помощници на наркобизнеса.

Паниката започва да се засилва през 1988 г. след статия във изданието Washington Post за активното използване на пейджъри в търговията с наркотици. Статията се позовава на данни от Службата за борба с наркотиците. Тази информация бързо се разпространи в Съединените щати под заглавия като „Пейджърите правят търговията с наркотици процъфтяваща“, „Пейджърите спомагат за по-лесния контакт с дилърите на наркотици“ и „Нарко-пейджърите: за наркотици: устройства, изключително популярни сред продавачите на кокаин“.

Цялата тази шумотевица породи опасения, че пейджърите в ръцете на младите хора не са просто средство за отвличане на вниманието, както обикновено се оплакват учителите, а пряка линия за комуникация с дилърите. В интервю за The New York Times един от представителите на училищните райони заяви следното:

„Как можем да очакваме учениците просто да кажат „не“ на наркотиците, когато им позволяваме да носят на коланите си най-колоритния символ на търговията с наркотици?“.

Джеймс Флеминг, държавни училища в Дейд, The New York Times, 1988 г.

Като контрамерки училищата, градовете и щатите приемат правила срещу използването на пейджъри. Ню Джърси напълно забранява използването им от граждани под 18-годишна възраст. Нарушителите са застрашени от 6-месечен затвор. Този закон е предложен от сенатор Роналд Л. Райс, който преди това е служил в полицията.

В щата Мичиган е приета наредба, която заплашва тийнейджърите, хванати с пейджър на територията на училището, с 3-месечен затвор. В Чикаго също е въведена забрана за използване на пейджъри. Според началника на охраната на държавните училища в този град тя имала за цел да намали броя на проституиращите:

„Имаме 11-годишни момичета, които получават обаждане и напускат часа, за да обслужат клиент“. – Джордж Симс, началник на охраната на обществените училища в Чикаго, Associated Press

Други щати предлагат като наказания общественополезен труд, глоби и отнемане на правата за управление на МПС за срок от 1 година. Хиляди млади хора стават жертви на тези строги забрани, като някои от тях попадат в новинарските страници на вестниците:

Някои училища редовно предават на полицията ученици, хванати с пейджъри. Така например в един от случаите 16-годишно момиче – Стефани Редфърн – е обвинено в нарушаване на обществения ред. А а в друг случай 13-годишно момиче е оковано с белезници. Особено агресивно е прилагането на закона в Чикаго: при една полицейска акция повече от 30 ученици са арестувани и отстранени от училище за „използване на пейджъри“ в училище. По това време много родители не са могли да намерят децата си в продължение на повече от шест часа. И това е само началото:

Според лейтенанта от полицията Рандолф Бартън, ръководител на звеното, което патрулира в чикагските държавни училища, до април 1994 г. те са извършили 700 ареста. А през предходната учебна година – 1000. За някои обаче тези цифри изглеждат твърде малки:

„Не мисля, че на този етап се арестуват достатъчно хора за носене и пренасяне на пейджъри в чикагските училища“.

– Олдермен Майкъл Войчик.

През 1996 г. в Ню Джърси е имало случай, при който 5-годишно дете е било отстранено от училище за това, че е взело пейджър на училищна екскурзия. Инцидентът предизвиква широко възмущение и привлича вниманието на радиоводещия Хауърд Стърн. В крайна сметка всичко това довежда до призиви за прецизирането или отмяната на подобни строги закони.

Забраната засяга и по-възрастните тийнейджъри: 18-годишният Антъни Бийчъм се страхува, че ще бъде вкаран в затвора за това, че се е опитал да продаде пейджър на ученик на територията на училището. Държавните прокурори поискали присъда, която щяла да провали надеждите му да се присъедини към армията. В крайна сметка съдията му налага условна присъда и 10 часа общественополезен труд.

Университетът Хамптън изисква от студентите да регистрират пейджърите си в полицейското управление на кампуса, въпреки че няма доказателства, че използването им улеснява употребата на наркотици. Вицепрезидентът на университета по студентските въпроси тогава заявява:

„Няма нито един случай, в който да мога да направя връзка между пейджърите и наркотиците“.

Големият „бийпър“ отвръща на удара

Тези атаки срещу пейджърите стават голям проблем за Motorola, която тогава владее 80% от техния пазар. Но компанията разполага с хит, който представя на цяло ново поколение, така че през 1994 г. собствениците ѝ решават да дадат отпор, отчасти като мобилизират младите хора. Този ход много напомня на тактиката на лобиране на TikTok.

Motorola привлича децата на своите служители, за да разработят кампании в подкрепа на пейджърите, като подчертават значението на тези устройства за младото поколение като средство за комуникация. В един от докладите за проекта се казва:

„Кой по-добре може да помогне за планирането на битката от самите тийнейджъри?“.

По време на самото събитие, което се развива в продължение на една седмица, един от участниците измисля слогана: „Пейджъри за всички възрасти“.

Обединявайки усилията си с PepsiCo, компанията Motorola стартира телевизионна реклама на пейджърите като средство за комуникация за деца и възрастни. Като част от рекламираната кампания, през 1996 г. компанията продава 500 000 от тези устройства именно на тийнейджъри.

Тази политика на насърчаване разгневява някои законодатели, като щатския сенатор Роналд Райс, който е бил лидер във войната срещу пейджърите. Други представители на властта ги нарекоха остарели и по същото време се появиха движения за премахване на забраните върху устройствата. За това отчасти допринася и споменатият вече случай с 5-годишното момче. През 1996 г. властите в Ню Джърси финализират закона, но не го отменят.

Интересното е, че дори след три десетилетия законът продължава да действа условно в Ню Джърси. Първоначалният инициатор на наредбата Роналд Райс предложи да я отмени през 2017 г. с думите:

„Минаха почти тридесет години и това вече не е проблем.“

Но няма обективни доказателства, че тя изобщо е била проблем. Всъщност последвалото разпространение на смартфоните сред учениците съвпадна с повсеместния спад на употребата на наркотици сред младежите. Противно на това, което някои смятат за причинно-следствена връзка между пейджърите и търговията с наркотици, този факт ясно показва провала на тази идея.

Сенатор Роналд Райс умира през 2023 г., но забраната на пейджърите в Ню Джърси продължава да действа, а само няколко месеца по-късно редакцията на вестник The Washington Post призовава училищата да забранят изцяло мобилните телефони. Това стана част от поредната обществена паника по отношение на цифровите устройства и децата, родителите на много от които навремето са имали забрана да носят пейджъри в училище.

Но да не забравяме, че пейджърите бяха наистина полезни устройства. В Япония например  малките пейджъри се използваха предимно от медицинските работници, при които смартфоните не се препоръчват, понеже не осъществяват стабилна връзка и интерферират с медицинската апаратура.

Пейджърите работят с по-дълга дължина на вълната (например с честота 144 MHz) и осигуряват по-устойчиво приемане на сигнала дори и в места, където стандартната мобилна връзка не е достъпна и изпращането на екстрено съобщение на пейджър става по-бързо. Обикновено тези устройства не се налага да се зареждат и е достатъчно всеки месец да се подменя батерията.

Но през 2019 година и Япония изключи пейджинговата връзка и премина към по-ниви технологии.

source

Сподели: