Излязъл на пазара през март 1994 г., Socket 5 е проектиран за процесори P5 Pentium от второ поколение, както и за други части на Intel, но може да приема и чипове AMD K5, както и процесори Cyrix 6×86 и серията WinChip на IDT.

През лятото на 1995 г. се появи наследник на Socket 5 – Socket 7 (Socket 6 беше на практика пропуснат), който също поддържаше процесори P5 Pentium, както и съвместими части, произведени от AMD, Cyrix/IBM и IDT.

Частите за Socket 7 бяха обратно съвместими с тези за Socket 5, като се използваше адаптер

Основната разлика между тях е, че Socket 7 има допълнителен щифт за двойно напрежение с разделена шина в сравнение с единичното напрежение на Socket 5.

Super Socket 7 се появява едва през 1998 г. и служи като междинно звено за AMD, което печели време на компанията да разработи собствена инфраструктура за дънни платки (слот А), след като губи лиценза за сокетите на Intel, които през 1997 г. се развиват до слот 1.

Колко по-различен щеше да е светът, ако тенденцията беше продължила..

Изборът на дънна платка щеше да е много по-лесен. Вероятно е това нещо да може да позволи някакво сваляне на цената на хардуера, заради по-големия мащаб на работа. Със сигурност подобната промяна, която се случва постепенно при видеокартите, илюстрира ползите, с излизането на AGP стандарта от употреба.