Мини-LED са по-малки от LED светодиодите: Защо това има значение, когато купувате телевизор – това е по-сложно от очакваното.

Абревиатурната смес от телевизионна терминология е достатъчно смазваща, но напоследък може би сте забелязали един особено объркващ термин: mini-LED. Светодиодите вече са съвсем малки, така че какво точно може да означава „мини“ тук? Оказва се, че доста, и това разграничение може да означава разликата между размити цветове и по-ярък дисплей.

Работата е там, че почти всеки телевизор, който виждате, от техническа гледна точка е някакъв вид LED дисплей. Повечето от тях използват ярки бели светодиоди като подсветка, която преминава през LCD матрица и цветен филтър, за да се получи кохерентно изображение. (Изключение прави OLED, при който всеки пиксел свети поотделно и по този начин не се нуждае от подсветка).

Мини-LED диодите са подобрение на част от този процес, свързана с подсветката. Традиционно подсветката на повечето LCD телевизори е или равномерна, или разделена само на няколко подзони. Mini-LED са много по-малки задни светлинки, които могат да се управляват индивидуално – така телевизорът ви може да бъде светъл на местата, където трябва да е светъл, и тъмен, където трябва да е тъмен.

Как работят LED дисплеите?

Преди да се заемем с мини-LED, нека разясним малко по-подробно как работят повечето LCD дисплеи. Когато производителите рекламират даден дисплей като „LED телевизор“, това обикновено се отнася до подсветката, а там LED е нещо като даденост. Има обаче няколко различни вида подсветки:

• Подсветка по ръбовете: При тази технология светодиодите са разположени в масив по външния ръб на екрана, като след това тяхната светлина преминава през светловоди, които я разпределят по-равномерно по целия дисплей. Това може да е по-икономично, но понякога може да доведе до преливане на светлината по ръбовете или до по-неясни области в средата на екрана.
• Подсветка с пълен масив: Някои производители създават решетка от светодиоди, която запълва цялата площ на дисплея. Това води до по-равномерно осветяване на цялата картина. По-важното е, че тези светодиоди обикновено могат да се управляват индивидуално, което позволява локално затъмняване (повече за това по-долу).

Тези подсветки излъчват бяла светлина (или синя, в случай на дисплеите с квантови точки), която след това се затъмнява или блокира от LCD матрицата. Този слой използва миниатюрни течни кристали, за да блокира или да позволи преминаването на светлина, която след това преминава през червен, зелен или син филтър. Като контролира колко светлина преминава през всеки от тези филтри (или „субпиксели“), телевизорът може да контролира какъв цвят ще има всеки пиксел.

Само че има един проблем: LCD дисплеите не могат да блокират напълно цялата светлина, която излъчва подсветката. Ето защо, дори когато LCD екранът ви показва изцяло черно, той все още изглежда „включен“. Част от светлината винаги си проправя път. За постигане на по-тъмни черни цветове е необходима по-различна техника.

Как работи локалното затъмняване?

Казано по-просто, в един mini-LED дисплей светодиодите са съвсем миниатюрни. Това е всичко. За да бъдем по-конкретни, терминът се дефинира като всеки дисплей, при който светодиодните диоди за подсветка не са по-големи от 0,2 мм. Те могат да бъдат по-малки от това, но ако са по-големи, вече не могат (или поне не бива) да се наричат „mini-LED“.

Когато са толкова малки, можете да поберете много повече светодиоди в едно и също пространство. Например 65-инчовият телевизор Bravia Mini-LED на Sony има над 1500 локални зони за регулиране на яркостта. Това означава, че всяка светодиодна подсветка трябва да осветява само малко над един квадратен инч. Това осигурява много по-голяма гъвкавост за създаване на контраст между светлите и тъмните части на изображението.

Защо бихте предпочели mini-LED пред OLED?

Изглежда малко странно, нали? При OLED всеки пиксела свети поотделно, така че се използват само пикселите, които са необходими. Защо е тази сложна работа с локалния масив за затъмняване? Отчасти защото OLED дисплеите са по-податливи на изгаряне.

Елементите на органичните светодиоди могат да се влошат по начин, който оставя призраци на изображенията, които твърде много се задържат на екрана, като например менютата, панелите със задачи и т.н.. Това не е проблем за типичните дисплеи със светодиодна подсветка, при които LCD слоят е изработен от по-здрави, неорганични материали.

LED и mini-LED панелите също така осигуряват много по-висока яркост в сравнение с OLED дисплеите. Това ги прави по-подходящи за телевизори, които се намират в хола ви, близо до множество слънчеви прозорци. Въпреки че OLED телевизорите са страхотни и се предлагат, те трудно могат да се конкурират със светлината в светлите помещения, което ги прави по-подходящи за гледане през нощта или в слабо осветени стаи.

Тази технология има и друга страна. По време на голямото изложение World Display Industry Conference 2022 компанията BOE представи и няколко продукта с Mini-LED подсветка. Представен бе и 34-инчов екран с WQHD резолюция, кадрова честота 165 Hz и реакция на точката едва 1 милисекунда, контраст 100 000:1 и сертификат HDR1000. Това са великолепни параметри, като ще преди три години стана ясно, че тази технология има бъдеще както при мониторите, така и при съвременните телевизори.