Китай започна масово производство на първите в света недвоични чипове с изкуствен интелект, базирани на хибридна логика, която съчетава бинарен и стохастичен подход. Новите процесори са предназначени за интелигентни дисплеи, авиационни системи и навигация и представляват стратегически отговор на американските санкции върху полупроводниците.

Екип от учени, ръководен от професор Ли Хонгге от университета Бейханг, официално представи първия в света недвоичен AI-чип, насочен към масовата индустриална употреба. Уникалността на решението се състои в използването на хибридна изчислителна архитектура, която позволява висока отказоустойчивост и енергийна ефективност.

Професор Лий обяснява, че съвременните чипове са изправени пред две критични ограничения: енергийна бариера и архитектурна бариера. Първата произтича от конфликта между високата плътност на данните и повишените изисквания за захранване, докато втората се дължи на несъвместимостта на новите несилициеви решения с традиционните CMOS (комплементарни метал-оксидно-полупроводникови) архитектури. Именно тези фундаментални ограничения пречат на ефективното мащабиране на изчислителните системи и възпрепятстват внедряването на нови парадигми в областта на изкуствения интелект.

Решението, предложено от китайските учени, се основава на хибридна система, наречена Hybrid Stochastic Number (HSN). Тя комбинира традиционните двоични числа – базирани на твърди логически 0 и 1 – с вероятностните стойности, използвани в стохастичната логика. Този подход позволява работа не с конкретни стойности, а с вероятностни диапазони. В резултат на това се намалява хардуерното натоварване, опростява се логиката на транзисторно ниво и системите са по-устойчиви на грешки. Това е особено важно за управление в реално време, където отказоустойчивостта, надеждността и енергийната ефективност са много важни.

За разлика от повечето съществуващи чипове, архитектурата HSN не изисква строга прецизност при обработката на всеки бит информация. Това отваря пътя към създаването на интелигентни решения, които могат да работят в условия на висока неопределеност, смущения, прекъсвания на захранването или непълни данни. Такива характеристики са търсени в сензорните интерфейси, навигационните и системите за управление на полета и дори във военната сфера. Използването на стохастични алгоритми в хардуерната логика прави възможно по-задълбоченото моделиране на процесите в околната среда, отколкото при традиционните системи.

Производствените мощности се намират в провинция Хебей. Първата партида чипове вече е тествана в симулатори на полети, сензорни платформи и експериментални навигационни системи. Масовото внедряване на технологията се очаква през второто тримесечие на 2026 г. Според Guangming Daily, преходът към внедряване се осъществява поетапно, с оглед на интегрирането както на напълно нови, така и на съществуващи архитектури. В същото време адаптацията е възможна без пълно препроектиране на цифровата инфраструктура, благодарение на съвместимостта с протоколите за пренос на данни и гъвкавостта на логическия слой.

Инженерите подчертават, че не е случайно, че разработването на китайския небинарен AI чип съвпадна със строгите ограничения на САЩ върху износа на полупроводникови технологии. По същество чипът HSN се превърна в технополитически отговор на санкционния натиск и инструмент за формиране на цифровия суверенитет на Китай. Технологията позволява на Китай да намали зависимостта си от доставките на силициеви чипове и да поеме по пътя към създаване на собствена AI-инфраструктура, която може да се използва не само в авиацията и промишлеността, но и в периферните изчисления, автономните превозни средства, роботиката и дори в мобилните устройства от следващо поколение.