Китайски инженери започнаха изпитания в аеродинамична тръба на необичайна концепция за пътнически самолет с фюзелаж от типа „летящо крило“. Крилата на такъв самолет са част от фюзелажа и служат като пътнически салон. Подобна схема се използва и при американския стелт-бомбардировач B-2 Spirit. Но докато американците са се възползвали от това, за да повишат степента на невидимост на самолета, китайците се стремят към икономия на гориво.

Фюзелажът от типа „летящо крило“ намалява аеродинамичното съпротивление на самолета и увеличава подема му при равни други условия – маса и размери на въздухоплавателното средство. Това очевидно води до икономия на гориво по време на полет. Към икономическата целесъобразност ще допринесе и проектният капацитет на самолета – 800 пътнически места. За сравнение, днес най-капацитетният пътнически самолет остава Airbus A380 с около 555 места.

Разработката на този необичаен самолет се извършва от специалисти от Китайския център за аеродинамични изследвания и разработки (China Aerodynamics Research and Development Centre, CARDC), който по-рано е участвал в работата по пътническия C919 и военно-транспортния Y-20. Новият самолет в реален мащаб, според първоначалната концепция трябва да има размах на крилете около 85 метра при дължина от едва 43 метра. За сравнение, размахът на крилете на Airbus A380 е около 80 метра. Размахът на крилете на B-2 Spirit, между другото е почти с 0,5 пъти по-малък.

По време на изпитанията изследователите проучваха аеродинамичните характеристики на апарата, прехода на граничния слой от ламинарен към турбулентен режим, точността на измерванията, надлъжната и напречната устойчивост, както и деформациите на конструкцията под въздействието на аеродинамичното натоварване. Максималното аеродинамично качество – съотношението между подемна сила и съпротивление – достигаше приблизително 20 при скорости на Мах под 0,7. При 0,8 Мах показателят спадаше до 17,6, което все пак се счита за висок резултат за толкова необичайна конфигурация. Според оценката на разработчиците, полученият модел може да се използва като еталон при изучаването на аеродинамиката на „летящите крила“, както и за изработване на нови методики за изпитвания в аеродинамични тръби.

Перспективният самолет с 800 места все още няма официално наименование и се намира в много, много ранен етап на разработка в сравнение с други китайски програми в областта на гражданската авиация. Успоредно с това Китай проектира широкофюзелажен лайнер C929 с капацитет от около 280 пътници, чийто първи полет се очаква около 2030 година, както и проучва концепцията за свръхзвуковия C949.

Гигантското „летящо крило“ представлява доста отдалечена технологична перспектива: преди такава конструкция да може да се превърне в пътнически самолет, ще трябва да се решат въпросите за здравината и херметичността на необичайно широкото вътрешно пространство, управляемостта на машината без опашка, евакуацията на стотици пътници в случай на авария и дори баналната съвместимост на 85-метровия размах на крилата със съществуващата летищна инфраструктура. Засега проведените от CARDC изпитания потвърждават преди всичко, че такъв самолет по принцип ще бъде способен да излети.