Наложените от Китай ограничения върху износа на метали от критично значение доведоха до прекъсвания в доставките на микросвредла – тези инструменти се използват в производствената верига на чипове за системи с изкуствен интелект. Това е поредният пример за това как геополитическото напрежение се отразява на световната технологична индустрия.

Китайските ограничения върху износа на волфрам засегнаха преработвателните предприятия в Япония, Тайван, САЩ и Европа и доведоха до многократно увеличение на цените на микросверлата. Те приличат на миниатюрни игли и се произвеждат предимно от волфрамов карбид и се използват за създаване на микроотвори в печатни платки и подложки за чипове, за да се осигурят връзки между различните слоеве.

Печатните платки и подложките за чипове стават все по-сложни: увеличава се броят на слоевете, използват се по-твърди материали, изискванията за точност стават по-строги – с всичко това нараства и търсенето на микросвредла. Сред водещите доставчици на висококачествени материали на базата на волфрамов карбид, използвани за производството на високопрецизни режещи инструменти са японските компании Sumitomo Electric Industries, Kyocera и Mitsubishi Materials, американската Kennametal и шведската Sandvik. Всички те зависят от доминиращата позиция на Китай в световната верига за доставки на волфрам, включително производството на волфрамови материали и прахове.

Японската компания Union Tool и тайванската Topoint отчитат висок търсене на своите микросвредла и се сблъскват с повишение на цените на материалите, необходими за тяхното производство. Благодарение на достъпа до евтини източници на волфрам китайските компании Guangdong Dtech Technology и Shenzhen Jinzhou Precision Technology са увеличили пазарния си дял. Dtech отчете рекордни приходи за периода юли-септември: обемът на продажбите се е увеличил с почти 180%, а нетната печалба – с повече от 280%. Водещият доставчик на волфрамов карбид в страната, China Tungsten and Hightech Materials съобщи за ръст на приходите от 85% на годишна база за първите три тримесечия.

Китай заема първо място в света по запаси от този волфрам с около 79% от световния обем на производството. Сред доставчиците, които са значително по-малки са също Виетнам, Казахстан, Северна Корея, Австралия и Австрия. Някои страни активират усилията си за увеличаване на добива на волфрам, за да се превърнат в алтернатива на китайските доставки.

В началото на миналата година Китай въведе ограничения върху износа на редица материали, свързани с волфрама, както и върху бисмута и молибдена – също важни метали. Цената на амониевия параволфрам – междинен продукт от преработката на волфрама, който служи като еталон за ценообразуването се е повишила от 212 750 юана (31 891 долара) за тон през февруари 2025 г. до над 530 000 юана (79 447 долара) през текущата седмица. Извън страната цената може да бъде три пъти по-висока — от 1,5 млн. юана (224 850 долара) до 1,8 млн. юана (269 820 долара), съобщиха представители на сектора. За да заобикалят експортните ограничения, производителите са принудени да използват по-активно китайски материали и вериги за доставки, като стигат дори до организиране на производство в страната.

По-рано китайските ограничения забавиха митническото оформяне на някои компоненти на базата на германий и кварц, предназначени за Тайван. Това доведе до прекъсвания в доставките на ключови материали, използвани в аерокосмическата и оптичната индустрии.