Когато разказвам за моите изследвания за редактирането на текст в мобилните телефони, обикновено срещам неразбиране и известна враждебност: „Нима не можете да редактирате текст в телефоните? Какъв ви е проблемът?“.

Редактирането на текст в мобилните телефони е сбъркано. Всъщност е много по-лошо, отколкото си мислите, това е невидим проблем, на който никой не обръща внимание. Написах тази статия, за да ви накарам да осъзнаете колко е важно това. Тъй като проблемът има толкова много нюанси, може да ви стане скучно да четете, затова съм разпръснал много заглавия в текста; ако ви стане скучно, просто прескочете съответния раздел.

TL;DR

Android и iOS имат един общ проблем: те са копирали техниките за манипулиране на текст от десктоп компютрите, но нямат панел с менюта и мишка. Това ги принуждава да претоварват жестовете с докосване с огромен набор от действия: поставяне на курсора, преместването му, избиране на текст и извикване на изскачащо меню. В резултат на това докосванията са станали прекалено сложни и двусмислени, което води до множество различни потребителски грешки.

Това почти не е проблем, ако въвеждането на данни се ограничава до кратки текстове в социалните мрежи или месинджъри. Но въвеждането на нещо по-сложно, като например имейл, става досадно. При проучването си сред потребителите обаче неочаквано открих, че всички те имат значителни проблеми и доста сложни обходни пътища за редактиране на текст.

Заедно с невероятно талантливия Оливие Бау създадохме прототип, наречен Eloquent, който предоставя много по-просто решение. Представихме тази работа на UIST 2021.

Да, редактирането на текст наистина е проблем

Когато работех по Android през 2017 г., имах въпроси относно редактирането на текст и започнах да правя проучвания сред потребителите. Предположих, че процес, който е толкова фундаментален за потребителите, трябва да е бил изследван поне няколко пъти. След като прегледах седемгодишните изследвания, не можах да открия нито едно, посветено на редактирането на текст. Това ме порази.

Редактирането на текст на мобилните телефони се счита за „достатъчно добро“. Хората не се оплакват, така че мотивацията за подобряването му е малка. Въпреки това реших да направя собствено проучване и резултатите ме изненадаха. Дадох на десет участници прост набор от задачи за редактиране на текст, като например „премахни „х“ от низ от символи“ или „премести дума в края на изречението“. Всеки от участниците имаше проблеми с прицелването, използването на клипборда и правеше купища грешки.

Попитах участниците за това колко удобно им е редактирането на текст на мобилни устройства. Всички те изразиха раздразнение, но то не бе свързано с месинджърите или социалните мрежи, където обикновено пишат само кратки текстове. По-сложните текстове, като например имейли от няколко изречения си бяха сериозно предизвикателство. Те често казваха нещо от рода на „Често започвам да пиша на телефона си, но ако стане твърде сложно, просто го довършвам на моя лаптоп„. Още по-изненадващо бе, че над половината от участниците заявиха, че вместо да редактират текста, е по-лесно да маркират всичко, да го изтрият и да го въведат отново, отказвайки се изцяло от редактирането. А това е знак, че има сериозен проблем.

Да уточня: проблемът не е във въвеждането на текста, а в редактирането му. Клавиатурите станаха по-добри, появи се гласовата транскрипция, много таблети имат физически клавиатури, така че въвеждането на текст в устройството вече не е толкова трудно. Той обаче почти винаги трябва да бъде редактиран след това.

Въпреки че моето изследване се фокусира върху решаването на проблемите с редактирането на текста в Android, трябва да кажа, че iOS, която има значителни разлики в редактирането на текст, все още включва голям брой от същите проблеми.

Редактирането на текст е истински хак

По принцип мобилните устройства са предназначени за ползване. Революцията на скролването с плъзгане улесни навигацията в съдържанието. Суперсилата на мобилните устройства се крие в способността им в движение да консумират видео, снимки, социални медии и месинджъри. Това са ценни задачи, но те не изискват почти никакво редактиране на текст. Хората забравят, че първият iPhone дори нямаше поддръжка на клипборд!

През последните десет години обаче често чуваме, че рано или късно хората за всичко ще започнат да използват таблети. Преди няколко години Apple пусна реклама „Какво е това компютър?“, а през 2013 г. Google се опита да проведе кампанията „Таблетни вторници“, за да убеди служителите си да използват таблети на работа през цялото време. Таблетите все още се продават сравнително добре, но като заместител на настолните компютри имат, да кажем, доста умерен успех.

За това е писано много и аз не казвам нищо ново. Хората обаче не могат да постигнат съгласие относно причините за това. Не става въпрос за това, че някои хора не могат да бъдат продуктивни с таблети. Очевидно е, че има хора, които могат да го правят. Но не и мнозинството. Защо е така?

Вероятно има много причини, но бих казал, че има дълбоки фундаментални проблеми с потребителския интерфейс на таблетите, които пречат на продуктивността. Един от тях е редактирането на текст. Друг е работата с файлове. Все пак, преди някой да започне да твърди, че съм носталгичен глупак, трябва да кажа, че не съм антимобилен. Моята цел не е завръщане към десктоп компютрите, а еволюцията на мобилните устройства. И така, как да подобрим нашите телефони и таблети, за да можем да бъдем толкова продуктивни и бързи, колкото сме на настолните компютри?

Да започнем с редактирането на текст в десктоп компютрите…

Редактирането на текст в настолните компютри има дълга и интересна история, но нека се съсредоточим върху периода след 2000 г., когато нещата започнаха да се стабилизират. Всяка операционна система за десктоп компютри има курсор на мишката, който може прецизно да се движи с мишката или тракпада, което улеснява кликването върху желания символ.

Подчертаването на текст също е доста лесно: като задържите бутона на мишката, трябва да го плъзнете и курсорът ще подчертае повече текст. Налице е и меню „Редактиране“ с класическите команди Изрязване/Копиране/Вмъкване, което ви позволява да работите с избрания текст. За да ускорите работата си, има горещи клавиши X, C и V.

Комбинацията от тези три функции – прецизен показалец, лесен избор и меню с бързи клавиши – опрости редактирането на текст, премахна грешките и неяснотите. Ако трябва да бъда откровен, човек може да си представи много начини за подобряване на тази система и не искам да твърдя, че тя е съвършена. Просто я използваме като отправна точка за сравнение с редактирането на текст в мобилните телефони.

… и след това да го копираме по погрешен начин

Като се има предвид, че при появата на мобилните платформи потребителският интерфейс на настолните компютри бе доминиращ, не е изненадващо, че дизайнерите се опитаха да копират редактирането от настолните компютри. Проблемът беше в липсата на курсора на мишката и лентата с менюта и бързи клавиши. Поради тази причина разработчиците трябваше да направят значителни компромиси.

Така например, вместо да кликнете с курсора на мишката, при мобилните телефони трябва да докоснете с пръст. Това означава, че насочването на текстовия курсор се оказва доста по-неточно. В изследванията на UX това добре познато явление се нарича проблемът „дебели пръсти“. Ето защо в указанията за мобилния потребителски интерфейс се препоръчва бутоните да бъдат достатъчно високи и широки, защото по-големите цели се уцелват по-лесно. Текстовите символи обаче не могат да бъдат достатъчно големи. Резултатът обикновено е, че текстовият курсор е малко по-наляво или надясно, отколкото трябва.

Проблемът с прицелването е довел до каскада от нови механизми за взаимодействие, които решават проблема, но имат неприятни странични ефекти.

Четирите промени, направени при редактирането на текст посредством мобилните устройства

1. Текстовите маркери

При мобилните телефони се появиха маркери във вид на капка в долната част на курсора за текст. Те дават възможност по-лесно да се види текстовият курсор и курсорът да се плъзне на правилното място в случай на пропуск. Изглежда доста логично, нали?

Но всъщност не е така! Това създава първата ни нееднозначност. Самият текстов маркер се превръща в цел за докосване. За съжаление околният текст също остава цел за докосване. Сега имаме две потенциални цели за докосване. Ако те са далеч една от друга, това е сравнително добре. Проблемът възниква само когато искам да докосна някое място непосредствено вляво или вдясно от текстовия курсор. В този случай не е ясно какво иска да направи потребителят: да премести курсора или да докосне/разтегли маркера.

Наблюдавахме това при първите си потребителски тестове, когато потребителите се опитваха точно да позиционират текстовия курсор: те се разминаваха с няколко знака и докосваха отново леко встрани, но текстовият маркер получаваше приоритет и „открадваше докосването“, погрешно приемайки, че потребителят иска да го плъзне. На работния плот, ако докоснете на грешното място, можете просто да докоснете отново, за да преместите курсора, няма двусмислие. Въпреки че тази ситуация не е катастрофална, тя затруднява нещата. По-лошото е, че това е само началото на една тенденция. Когато стигнем до останалите промени, тази двусмисленост при въвеждането ще става все по-лоша.

В iOS няма маркер с вида на капка, но текстовият курсор все още създава същия проблем с „кражбата на докосването“.

2. Лупата

Тъй като текстът в мобилните устройства е много малък, а пръстът е голям спрямо него, в тях е добавена лупа.

Лупата има два проблема. Първо, тя не помага особено много, преди да докоснете, за да поставите курсора, а по-скоро ви помага да коригирате допусната грешка. Тя реализира това, като прави видимо мястото, където извършвате плъзгането. Второ, тя е визуално объркваща. Като плува над пръста ви, тя създава два видими курсора: истинският под пръста ви и негов дубликат в лупата. Всъщност това не е много лошо в случай на кратки текстови полета, но когато работите с дълги имейли, става много по-лесно да се объркате и да не разберете къде в текста се намирате.

Лупата на Apple, която изчезна в iOS 13 и се завърна в iOS 15, е още по-хаотична.

Край на първа част. Във втората част ще се спрем на трудностите при маркирането на текст при мобилните устройства и на изскачащите менюта. Както и на идеите и проектите за подобряване на ситуацията.