Първият 5MB твърд диск, доставен през септември 1956 г., тежи над един тон и е използван в машината IBM 305 RAMAC – първият търговски компютър, оборудван с хард диск с подвижна глава.

Дискът заема площ от почти 56 квадратни метра и използва петдесет 24-инчови плочи, които се четат от две независимо движещи се рамена със средно време за достъп от 600 милисекунди.

Наричан още IBM 350 Disk Storage Unit, дискът е с размерите на два хладилника и е монтиран на здрава метална рамка, закрепена за пода. За поддържането на оптимални нива на температура и влажност е била необходима специална климатична система, която е гарантирала целостта на деликатните магнитни дискове. Поради огромния си размер и тегло той се е използвал предимно в големите центрове за данни и помещенията с мейнфрейм компютрите.

По онова време 5 МВ памет осигуряват възможност за съхраняване на пет милиона знака счетоводни данни – еквивалент на 64 000 перфокарти или приблизително 2,5 милиона страници машинописен текст.

За разлика от лентовото съхранение, което изисква последователно четене, за да се открият необходимите данни, хард дискът RAMAC позволява произволен достъп, което значително подобрява скоростта на извличане. Това е голям скок в технологията за съхранение на данни, който проправя пътя за разработването на по-големи, по-бързи и по-надеждни хард дискове през следващите десетилетия.

Производството на IBM 305 RAMAC спира през 1961 г., тъй като той вече е морално остарял след въвеждането на IBM 1405 Disk Storage Unit за компютъра IBM 1401. През следващите две десетилетия технологията на твърдите дискове продължава да се развива, като те стават все по-малки, по-евтини и по-достъпни за бизнеса и потребителите.

През 1981 г. Apple представи първия си хард диск – „ProFile„, който предлагаше 5 MB памет за $3 499. За разлика от обемистия IBM 350, ProFile беше достатъчно компактен, за да се постави върху компютрите Apple II, III и Lisa.