Тестване на повече от 200 модела SD карти памет разкри критични несъответствия между декларираните и реалните им характеристики. Лидерите бяха Kingston и SanDisk, а аутсайдерите – фалшификати от AliExpress. Някои карти, противно на етикета съхраняваха 4-8 пъти по-малко данни.

Изследването, продължило около две години е проведено от ентусиаста Мат Коул на два компютъра с Linux Ubuntu. Той използвал няколко четци на карти и разработена от него собствена програма, за да тества скоростта, надеждността и действителния капацитет на около 200 различни марки SD карти. Най-добре се представиха картите памет на Kingston, SanDisk и PNY с капацитет 64 и 128GB. Те постоянно превъзхождаха своите аналози по скорост на последователно и произволно четене и запис, а също така показаха висока устойчивост на износване – до 5000 цикъла. За сравнение, фалшификатите често се повреждаха след 2500 цикъла и като цяло бяха по-бавни.

Едно от ключовите открития на Коул е свързано с фалшификати, които претендират за капацитет от 128GB, но всъщност могат да съхраняват не повече от 16-32GB данни.

Такива SD карти по правило „мамят“ операционната система на компютъра, като ѝ съобщават завишено количество памет. Заслужава си да се отбележи, че дори сред оригиналните продукти има случаи на занижен капацитет. Сред най-лошите производители по този параметър са SanDian, Xiaomi, Nenovo и Sony.

SD картите, закупени от Amazon показаха значително по-високи скорости както за последователен, така и за случаен запис. Дори оригиналните карти, закупени чрез AliExpress отстъпваха по тези показатели. Коул също така раздели устройствата на три категории: явни фалшификати, неименити марки и оригинални продукти. Някои SD карти от безименни марки показаха добра устойчивост на износване, но отстъпваха по скорост и често съдържаха неверни данни за капацитета. Това е особено важно при професионални сценарии, при които SD картата се използва като постоянен източник на четене и запис: видеонаблюдение, стрийминг на видео, дронове.

Въпреки отделното тестване по критериите за надеждност и скорост, едни и същи модели карти доминираха в крайното класиране. Това направи възможно съставянето на консолидирана десетка на най-добрите SD карти. SanDisk зае третото място – противно на очакванията, а Lexar, препоръчвана преди като надеждно решение за карти с голям капацитет изпадна от топ 10. Този резултат беше изненада за изследователя.

Коул продължава да тества границата на издръжливост на картите в дългосрочен цикъл. Целта му е да определи колко цикъла са необходими, за да се появят първите признаци на деградация на SD картите – от незначителни грешки до пълна повреда. Според текущите данни най-добрите модели могат да издържат повече от 5000 пълни цикъла на презапис, без да загубят производителност, докато фалшификатите често се развалят два пъти по-бързо.

За специалистите, работещи в критични приложения, като например индустриална автоматизация или автономни сензорни системи, тази информация е от практическа стойност.

Коул публикува всички събрани данни в таблица, която се актуализира автоматично при добавяне на нови резултати. Потребителите могат да видят текущите класации, както и да изтеглят пълните необработени данни на отделна страница. Базата данни служи като независим инструмент за оценка на качеството на картите с памет и може значително да намали риска от закупуване на ненадеждна SD карта. Коул подчертава, че проверката на всяка SD карта преди да я използвате е много важна.