Турски учени създадоха нано-татуировка, която може да бъде свързана с близки електронни устройства. В този случай, татуировката не изисква външно захранване. Разработката принадлежи на Кристен Д. Белкастро, преподавател в университета Йедитепе (Турция, Истанбул) и Онур Ерген, заместник-ръководител на отдела за изследвания и разработки във Факултета по електроника и комуникации в Истанбулския технически университет.

Изобретението ще помогне за по-нататъшното развитие на биосензорната технология, тъй като не включва обемисти елементи като традиционни комуникационни модули и батерии. Татуировката се оформя от две игли, които независимо нанасят под кожата мастило на основата на графенов аерогел и мастило от цинков оксид с нанопроводник в горния слой върху кожата.

Работата на безжичната комуникация се осигурява благодарение на пиезоелектричния ефект — в татуировката се създава заряд при нейната деформация. Приемникът е смартфон с широколентов модем в качеството на спомагателно устройство. При демонстрация на изобретението е използвана електронна татуировка за запис на движението, но авторите на проекта са уверени, че за нея има много други приложения.

„Когато нанесената смес получи радиочестотни сигнали, тя отразява някои от тях и установява изходяща връзка с четящия компонент на смартфона, докато устройството установява входяща връзка със сместа. Чрез комуникационните си канали, смартфонът може постоянно да контролира нано-татуировката и да обработва информацията с помощта на алгоритми за изкуствен интелект“ — обясняват учените принципа на работа на компонента. Този метод на комуникация, наречен обратно разсейване, напомня на RFID, но има предимства пред него, тъй като не е ограничен до даден честотен диапазон: използвайки широколентов модем, авторите на изследването са направили връзка на честоти от 900 MHz и 2,45 GHz.

В съществуващата версия, елементът се захранва от пиезоелектричен ефект, което предполага механичен ефект върху нанотатуировката, например огъване на частта от тялото, върху която е приложена. Но изобретателите вярват, че в бъдеще ще бъде възможно да се използват алтернативни подходи. И тогава такива компоненти могат да се използват например като безжични сензори за електроенцефалография.