Изследователски екип, ръководен от Майкъл Даниел от Държавния университет на Северна Каролина, е разработил иновативна микроиглена лепенка, която може да събира биомаркерни проби, без да взема кръв. Устройството представлява многослойна структура, състояща се от полимерно тяло, гелов слой с глицерол, хартиен слой за съхранение на пробите и микроигли.

Принципът на работа на пластира се основава на събирането на дермалната интерстициална течност (DIF) от подкожния слой. Микроиглите проникват през горния слой на кожата и набъбват при контакта с DIF. Течността преминава през микроиглите в хартиения слой, където се задържа за по-късен анализ. Глицеролът в гела създава осмотично налягане, което увеличава потока на течността.

При експерименти върху синтетична кожа пластирът демонстрира способността си да събира измерими проби от биомаркери още 15 минути след прилагането и да ги задържа до 24 часа. За да тества концепцията, екипът проследява кортизола – биомаркера на стреса, но технологията е приложима и за други биомаркери, намиращи се в междуклетъчната течност.

Предимството на разработката е, че DIJ съдържа практически същите биомаркери като кръвта, но е „по-чиста“ проба, която не изисква отстраняване на тромбоцитите и червените кръвни клетки. Това опростява процеса на изследване и го прави достъпен за домашна употреба.

Изследователите вече са започнали клинични тестове върху хора и успоредно с това разработват електронни устройства за разчитане на данните от хартиените ленти на пластира. Според Даниел екипът е създал устройство за определяне на нивата на кортизола и работи върху подобно решение за друг биомаркер.