Извличането на благородни метали от електронните отпадъци е много скъпо начинание. То често изисква огромни количества енергия и много скъпи машини за ефективно рециклиране. Учени обаче са открили, че суроватъчния протеин (вторичен продукт от млекопреработвателната промишленост) е в състояние да извлича злато от електронни отпадъци. Това прави процеса на рециклиране значително по-ефективен, отколкото беше досега.

Благодарение суроватъчния протеин, енергийните разходи за целия процес на рециклиране могат да бъдат 50 пъти по-ниски от стойността на златото, извлечено от електронните компоненти. Екипът е установил, че с помощта на този метод може да извлече около 450 mg злато от 20 дънни платки.

Ученият Рафаеле Мезенга от Департамента по здравни науки и технологии към ETH Zürich открива, че органична гъба, направена от суроватъчен протеин е изключително добра в извличането на метали от електронни компоненти. За да направят тази гъба, учените денатурират суроватъчните протеини под киселинна баня и високи температури. Целта е веществото да се превърне в гел. След това учените изсушават гела, създавайки гъба от фибрилите на суроватъчния протеин.

Но преди гъбата да бъде използвана, електронните отпадъци трябва да бъдат подготвени, за да може тя да свърши своята работа. Първо, електронните отпадъци се разтварят в киселинна баня, за да се йонизират металите. След това гъбата се поставя в разтвора на металните йони. След като попаднат във ваната, йонизираните метали се прикрепят към протеиновата гъба, подобно на магнит, който събира метални стружки.

Меценга и неговият екип откриват, че повечето метални йони могат да се прикрепят към гъбата. Златните йони обаче го правят много по-ефективно.

Накрая, за да се извлекат благородните метали от гъбата, протеиновата гъба се нагрява до температура, при която златните йони се превръщат в люспи и могат лесно да се отделят от гъбата. По време на тестовете Меценга и неговият екип установяват, че могат да извлекат около 450 mg злато от 20 дънни платки, използвайки този метод. Цялото злато е претопено в златен къс, състоящ се от 91% злато и 9% мед, което съответства на 22 карата.

Протеиновата гъба на Меценга има голям потенциал. Както вече беше посочено, изчисленията на учените разкриват, че разходите за набавяне на изходните материали и енергийните разходи за целия процес на извличане са 50 пъти по-ниски от стойността на златото, което може да бъде извлечено. Ако бъде масово разпространена, тази техника би трябвало да намали значително енергийните нужди на заводите за рециклиране поради органичния характер на процеса на извличане.

Екипът учени искат да разработят технологията, за да я продават на клиенти на пазара на електронни отпадъци. Но няма срок, в който това ще се случи. Те също така искат да проучат дали могат да произвеждат протеинови гъби от други странични продукти от хранителната промишленост.

Това изобретение може да промени начина на преработка на електронните отпадъци, или поне на тези, които са богати на злато.

Електронните отпадъци бързо се превръщат в една от най-големите неоползотворени индустрии за печелене на пари в света. В момента стартъпите за електронни отпадъци печелят по 85 000 долара на ден от рециклирането на злато и мед от електронни отпадъци. Тъй като тази индустрия се разраства през следващите няколко десетилетия, рециклиращите компанията ще искат по-ефективни начини за обработка на електронните отпадъци. Тази технология им осигурява точно това.