Докато светът все още се адаптира към възможностите на 5G мрежите, изследователите вече полагат основите на следващото поколение безжична свързаност. Инженери от Университета в Глазгоу разработиха иновативна терахерцова (THz) антена, която обещава да премахне съществуващите бариери пред преноса на данни и да отключи скорости до 1 терабит в секунда (Tbps). Това е близо 100 пъти по-бързо от пиковите възможности на най-модерните 5G мрежи.

Овладяване на „ничията земя“ в спектъра

Терахерцовият диапазон (между микровълните и инфрачервената светлина) отдавна се смята за „обетованата земя“ на свръхбързите комуникации поради огромната си честотна лента. Проблемът досега беше неговият изключително малък обсег и склонността на вълните да се разсейват от най-малките препятствия.

Новата разработка използва т.нар. метаповърхностни лещи, които позволяват прецизно насочване и фокусиране на сигнала. Антената е способна да генерира тесен, високоенергиен сноп, който минимизира загубите и позволява стабилна връзка на разстояния, които доскоро се смятаха за непосилни за тези честоти.

Безпрецедентна гъвкавост на сигнала

За разлика от традиционните антени, които имат фиксирана насоченост, новата система позволява динамично управление на лъча без необходимост от движещи се части. Това се постига чрез адаптивна повърхност, която може да променя фазата на отразените вълни в реално време. Тази функционалност е от решаващо значение за бъдещата 6G инфраструктура, където базовите станции ще трябва да обслужват хиляди движещи се обекти — от автономни автомобили до дронове — с нулева латентност.

Ключови предимства на технологията:

• Свръхвисок капацитет: Възможност за изтегляне на десетки 4K филми в рамките на една секунда.
• Хирургическа прецизност: Насоченият сигнал намалява смущенията и повишава сигурността на връзката, тъй като е много по-трудно да бъде прихванат.
• Енергийна ефективност: Концентрирането на енергията в тесен лъч изисква по-малко мощност за покриване на определено разстояние в сравнение с широко излъчващите антени.

Предизвикателства пред масовото внедряване

Макар пробивът да е впечатляващ, пътят до крайния потребител изисква решаването на още няколко инженерни задачи. Основната сред тях е високата цена на материалите, използвани за производството на терахерцови компоненти, както и необходимостта от изключително гъста мрежа от предаватели поради слабата проницаемост на сигнала през стени и сгради.

Въпреки това, успехът на екипа от Глазгоу доказва, че терабитовият интернет не е далечна фантазия, а технологично постижим стандарт, който ще преобрази сектори като телемедицината, виртуалната реалност и индустриалната автоматизация.

Интересен аспект на тази разработка е нейното въздействие върху бъдещето на Edge Computing и разпределените изчисления. Благодарение на огромната пропускателна способност и минималната латентност, новата антена позволява на мобилните устройства да прехвърлят тежките изчислителни задачи (като рендиране на сложна добавена реалност в реално време) към близки сървъри без на практика никаква латентност.