Беше време, когато думата Sanyo звучеше почти толкова силно, колкото и Sony и Sharp. Магнитофони, плейъри, телевизори, перални машини, соларни панели – изглеждаше, че тази компания може да направи всичко. Техните продукти бяха в домовете по цял свят, купувани от много хора, които се гордееха с тях. А днес? Легендарната Sanyo сякаш е изчезнала. Къде е сега? Защо изчезна брандът, който навремето бе аплодиран по целия свят? И можеше ли тази история да завърши по друг начин?

Малката фабрика в сянката на един велик майстор

Всичко започва в следвоенна Япония, където съюзническите държави се опитват да реформират икономиката на победената империя. Един от най-значимите играчи по това време е Matsushita Electric – бъдещият Panasonic, създаден от Коносуке Мацушита.

Когато американците настояват да разделят мощните корпорации, Мацушита прехвърля част от активите на своя зет и верен сътрудник Тошио Иуе. Именно той основава Sanyo през 1947 г.

Избраното име е показателно – „Три океана“. Мечтата е проста и смела: продуктите на Sanyo трябва да завладеят Америка, Европа и Азия. А Тошио Иуе, за разлика от предпазливия Мацушита, не се е страхувал да поема рискове.

Скок към върха: евтино, удобно, необходимо

Sanyo започва да произвежда фенерчета – същите, които навремето са донесли успех на Matsushita. Но след няколко години се насочва към електрониката: първите пластмасови радиоприемници в Япония, евтини перални машини, вентилатори, телевизори….

Тайната е проста: Sanyo не се опитва да бъде първа в областта на изобретенията. Тя се вглежда в това, което хората харесват, и го направи по-бързо, по-лесно и по-евтино. В същото време радиоприемниците се разглобяват на части и се изпращат в САЩ, за да се избегнат високите мита. На място те се сглобяват и продават под различни марки, включително RCA. До началото на 60-те години на миналия век Sanyo е не просто успешна компания – тя се превръща в символ на достъпна технология за милиони семейства от целия свят.

Ерата на касетофоните с батерии

70-те години на миналия век са златна ера за Sanyo. След смъртта на Тошио Иуе, брат му Каору поема ръководството на компанията. Дружеството купува американската марка Fisher и става още по-силно на пазара в САЩ. Именно тогава светът вижда емблематичните стереоуредби Sanyo – мощни, стилни, с впечатляващи високоговорители.

Санио щурмува всички направления. Дори часовниците с калкулатори и вградено радио се произвеждат в милионни партиди. А батериите Cadnica се превърнаха в основата на преносимата електроника за години напред.

Експериментите са в духа на времето: компанията се опитва да създаде собствен стандарт за видеокасети V-Cord. Дори енергичната Sanyo обаче не успява да устои на VHS.

Началото на проблемите

На фона на бързия растеж започват да се появяват тревожни признаци за проблеми. През 1986 г. Sanyo е разтърсена от скандал: дефектни парафинови нагреватели предизвикват трагедии с човешки жертви. Последствията са бързи – президентът на компанията Каору Иуе подава оставка, поемайки цялата вина. Неговият син Сатоши Иуе, амбициозен и енергичен, поема поста, но е поставен на капитанския мостик в най-бурния момент от историята на компанията.

В началото на 90-те години на миналия век, когато икономическият балон се спуква, скоро в Япония се разразява истинска буря. Курсът на йената се покачва до рекордно високи стойности, японският износ рязко спада, а някога непобедимите производители започват да понасят загуби. Sanyo, която години наред върви уверено нагоре, за първи път се сблъсква със суровата реалност: печалбите се топят, а производството бързо губи конкурентоспособност.

Намирайки се на ръба на пропастта, компанията започва да се бори за оцеляване. Sanyo залага на нови направления: разработване на батерии за първите хибридни автомобили, производство на слънчеви панели за „зелената енергия“, производство на евтини цифрови фотоапарати.

Sanyo е един от първите производители, чиито соларни панели дават възможност на самолет да прекоси САЩ без капка гориво. Така наречените фотоапарати тип сапунерки като VPC-G1 завладяват японския пазар. Но пазарът на електроника се променя бързо и Sanyo не разполага с достатъчно ресурси.

Последен удар: земетресение и скандали

През 2004 г. земетресението в Ниигата нанася опустошителен удар върху заводите на Sanyo. Загубите растат лавинообразно. И тогава – нов скандал: през 2007 г. се оказва, че ръководството на подразделението за мобилни устройства е укривало загубите. Доверието на инвеститорите се изпарява като вода в пустиня. Компанията се опитва да продаде активите си, но вече е твърде късно. Чудото не се случва.

През 2009 г. съдбата на Sanyo най-накрая се променя. Panasonic купува контролния пакет акции за 4,6 млрд. долара, с което започва процес на поглъщане, който никой не може да спре. Сделката най-накрая приключва през 2012 г. – и оттогава името Sanyo престава да означава това, което означаваше преди.

Разпределението на активите е безмилостно. Подразделението за домакински уреди, което някога беше гордостта на компанията, отива при китайската Haier. Производството на полупроводници отива при американската ON Semiconductor. Остатъците от някогашното величие са разпродадени парче по парче, сякаш някой разглобява разрушен храм. Единственото, което оставаше от великия бранд, е търговската марка – и то не в статута на флагман, а като евтина табела за евтино оборудване на развиващите се пазари.

Заключение

Днес името Sanyo все още може да се види върху евтините телевизори в Индия под марката Panasonic, върху бюджетните модели за Walmart в САЩ, които произвежда компанията Funai, и върху хладилниците с перални машини в Югоизточна Азия, където марката принадлежи на Haier. Но това са само сенки на някогашното величие. Технологиите на Sanyo също не са изчезнали: добрите стари батерии Cadnica се превърнаха в известните батерии Eneloop на Panasonic. И все пак истинският Sanyo – същият, смел, мечтаещ да покори три океана и целия свят – остана единствено в историята. В паметта на онези, които все още помнят времето, когато Sanyo беше синоним на надеждност, смелост и прогрес.