Медта продължава да бъде важна суровина в микроелектронната индустрия, така че всякакви проблеми в сектора на цветните метали могат да окажат отрицателно въздействие върху производството на полупроводници. PwC изчислява, че до 2035 година променящият се климат на Земята ще застраши 32% от медта, използвана в производството на полупроводникови чипове.

Понастоящем Чили е най-големият износител на мед и страната вече се бори с недостига на вода, използвана при добива и преработката на медна руда. Според анализатори на PwC до 2035 година повечето от 17-те държави, в които активно се добива мед ще се сблъскат със засушаване. Според източника предизвиканият от пандемията от COVID-19 недостиг на полупроводникови компоненти преди няколко години е струвал на американската икономика около един процентен пункт от растежа на БВП, докато Германия е загубила цели 2,4% в това отношение.

Дори ако учените и производителите успеят да намерят сравним заместител на медта като проводник за полупроводникови компоненти, той ще бъде много по-скъп, което затруднява подобна миграция.

Държавите, чиито икономики са силно зависими от цветните метали трябва вече да мислят за мерки за борба със сушата, ако искат да продължат да печелят пари от добива и преработката на този метал. Според PwC, независимо от това колко агресивно ще бъдат намалени въглеродните емисии, до 2050 година около половината от производството на мед може да бъде застрашено от засушаването.

Чили и Перу се отнасят сериозно към тази перспектива и вече са предприели мерки за развитие на системите си за водоснабдяване, включително чрез изграждане на нови заводи за обезсоляване. Подобно решение обаче не е подходящо за страни, които нямат достъп до големи запаси от морска вода. В Чили до 25% от производството на мед вече е застрашено от засушаването. До 2035 година тази цифра ще нарасне до 75%, а до 2050 година може да надхвърли 90% и да доближи 100%.