В края на 90-те и началото на 2000-те години процесорите AMD Athlon, особено тези, базирани на ядрото Thunderbird, получиха широко признание не само заради производителността си, но и заради една необичайна и удобна за ентусиастите странност: те можеха да бъдат „отключени“ само с молив.

Тези процесори, които първоначално се предлагаха във формат Slot-A, а по-късно в Socket A (Socket 462), бяха сред първите на AMD, които разполагаха с функция за заключване на множителя. За да приложи заключването, AMD използва лазери, за да прекъсне малките медни връзки на повърхността на процесора, известни като L1 мостчета. Този ход беше отчасти отговор на безскрупулните доставчици на компютри, които овърклокваха чиповете от по-нисък клас, отбелязваха ги като модели от по-висок клас и ги продаваха на завишени цени.

Забавен факт: „Трикът с молив“ включваше нанасяне на графит върху малките лазерно изрязани L1 мостове, за да се активират отново заключените множители в процесорите AMD от началото на 2000 г.

Но, разбира се, не след дълго предприемчиви ентусиасти откриха начин за заобикаляне на проблема. С помощта на графит от молив № 2 – евтин и достъпен проводник – потребителите можеха да свържат отново L1 мостчетата на базираните на Thunderbird процесори Athlon. Това на практика възстанови достъпа до настройките на тактовия множител на чипа в BIOS-а на системата, като допълни фабрично изключените вериги и позволи на потребителите да променят скоростта на процесора далеч отвъд заводските спецификации.

Този „направи си сам“ хак стана широко известен като „трикът с молива“.

Трикът беше особено популярен, тъй като позволяваше значително повишаване на овърклока с минимални инвестиции. Във времена, когато Intel блокираше процесорите си по-агресивно, чиповете на AMD с повече възможности за настройка помогнаха за утвърждаване на репутацията на компанията сред ентусиастите и геймърите с ограничен бюджет.