Телевизорите „Велико Търново“ – символ на българската електроника от 80-те години – преживяват неочаквано възраждане. Днес те се появяват в онлайн обяви и колекционерски групи, където цените достигат до 100 евро за запазен екземпляр. По-масово моделите се предлагат в диапазона 20–30 евро, а по-амортизирани бройки могат да се намерят и под 10 евро. Дистанционни управления се продават за няколко евро, а оригинални инструкции – за около 5 евро, което показва, че интересът не е случаен, а добре оформен пазар на ретро техника.

Началото: от 34 работници до индустриален комплекс

Историята започва още през 1960 г., когато във Велико Търново е създаден Заводът за малки радиоприемници. Първоначално там работят едва 34 души. Само година по-късно излиза първият радиоприемник „Комсомолец“. До 1966 г. производството вече достига 410 879 радиоприемника годишно – впечатляващ обем за времето си. В следващите години заводът се разраства в цял индустриален комплекс с механични цехове, производство на печатни платки и собствен научноизследователски институт.

През 1975 г. започва сглобяването на телевизионни приемници. Първите модели са „Мизия“, „София 21“, „София 22“ и „Царевец“, като част от тях се предлагат и под марката „Респром“. Между 1979 и 1986 г. предприятието функционира като Комбинат за радиотехническа апаратура (КРТА) – една от най-големите електронни структури в страната.

Големият пробив: „Велико Търново 84“

Истинският технологичен скок идва през 1984 г. Екип инженери, ръководен от Атанас Иванов, разработва цветния модел „Велико Търново 84“ (заводско обозначение ТЦ 4201). Телевизорът е представен на Международния панаир в Пловдив и бързо се превръща в хит. До края на производствения му цикъл са произведени над 2 милиона броя.

Моделът приема до осем програми и използва кинескопи на „Toshiba“, а по-късно и на „Samsung“ и „Tesla“. През 1985 г. на пазара излиза „Велико Търново 85“, който вече поддържа до 59 канала и разполага с дистанционно управление – значителна екстра за онова време. В края на десетилетието заводът отбелязва производството на милионния си телевизор, а общият персонал надхвърля 5000 души.

Паралелното военно производство и началото на упадъка

През 80-те години предприятието не произвежда само битова електроника. В значително по-голям обем се разработват военни изделия – хидроакустични системи и танкови радиостанции като Р-123 и Р-173. Тази дейност изисква нови производствени халета и лабораторни корпуси, което допълнително разширява комплекса.

След разпадането на СССР основният външен пазар за военното производство изчезва. Предприятието остава с милиони левове неизплатени вземания и неприложима складова продукция. В началото на 90-те години се правят опити за адаптация с нови модели като ТС 3401, 5115, 5119 и 5122, а в периода 2004–2005 г. са сглобени и няколко хиляди китайски телевизора под марката NEO. Въпреки това „Битова електроника“ АД – наследник на комбината – е обявено в несъстоятелност през 2014 г.

Носталгията като инвестиция

Днес „Велико Търново“ вече не е технологичен връх, а културен символ. Той носи спомена за време, в което цветният телевизор беше въпрос на престиж, а българската електроника – повод за национална гордост.

Интересът към ретро техниката през последните години се засилва, а моделите от 80-те са сред най-разпознаваемите. Запазен екземпляр с оригинално дистанционно и документация може да достигне до 100 евро – сума, която преди години би звучала немислимо за стар кинескопен приемник.

От средство за масова информация до дизайнерски акцент и колекционерска ценност – „Велико Търново“ доказва, че технологиите може да остареят, но символите остават.