Историята за това как моят 12-годишен ThinkPad за 200 долара надживя два MacBook-а от висок клас.

Какъв е този лаптоп на снимката? Това е най-неубиваемият, способен на непрекъсната употреба и все пак нежелаещ да умре портативен компютър, който някога съм притежавал.

Това обаче е достатъчно. Засега ще спрем дотук.

Няма да ме мързи да напиша цялата тази статия за него, но ще я обобщя така.

Нуждаете ли се от модерен, привлекателно изглеждащ, лек и мощен лаптоп? Купете си нещо скъпо от Apple или Microsoft.

Ами ако ви трябва нещо различно? Нещо, което няма да струва почти никакви пари и ще издържи, докато слънцето изгасне? Тогава вземете стар, употребяван ThinkPad.

Позволете ми да изясня позицията си.

Моята хардуерна история започна преди седмица, когато работех на моя MacBook Pro.

Това е основният ми лаптоп, който купих през 2017 г. Имах нужда от машина, на която:

• можеше да работи с Logic Pro (най-добрият софтуер за редактиране на музика, достъпен за всеки);
• екран с висока разделителна способност (имам лошо зрение)
• твърд диск с капацитет 1 терабайт.
• Това беше точната машина, която отговаряше на всичките ми изисквания.

Беше супер скъпа, но целта ми при избора на лаптоп беше да взема нещо с достатъчно високо качество на изработка, за да гарантирам, че ще работи дълги години. Освен това мразя електронните отпадъци, затова се опитвам да поправям лаптопите си, за да издържат възможно най-дълго. Купих първия си MacBook Pro през 2010 г. и той е с мен вече седем години, като преживя включително смяна на изгоряла дънна платка (за щастие точно преди да изтече тригодишната гаранция – изплати се!). Ех!)

Какво мога да кажа за по-новия MacBook Pro от 2017 г.? Също ми се е налагало да го ремонтирам няколко пъти. По някакво стечение на обстоятелствата той претърпя повреда от вода и това наложи сериозни интервенции. Също така замених отвратителната клавиатура тип „пеперуда“, когато тя се повреди. Два пъти се наложи да поставям нова батерия.

Но шест години по-късно той все още беше здрав!

До миналата седмица, когато изневиделица се предаде.

Работех на моя MacBook и затворих капака, отивайки да обядвам. Когато го отворих отново 15 минути по-късно, компютърът се изключи. Връщането му към живот, уви, беше невъзможно за мен.

В крайна сметка се качих на велосипеда и го занесох в местния център за ремонт на лаптопи. Няколко часа по-късно техникът ми изпрати съобщение, в което обясняваше какво се е случило. Оказа се, че има късо съединение на логическата платка: „Неизправен контролер на батерията“ – написа той. Тъй като този чип е трайно запоен към самата платка, отстраняването на проблема щеше да изисква нова дънна платка. Като се има предвид цената на частите и сложността на работата, крайната цена щеше да бъде твърде висока, така че предвид факта, че този лаптоп вече е имал проблеми в миналото, техникът не препоръча да го ремонтират.

Съгласих се. Реших, че след шест години най-накрая ще си купя нов MacBook Pro. (Все още имам същите изисквания, а MacBook Pro е най-добрият начин да ги изпълня едновременно).

(Що се отнася до умрелия MacBook, може би – ще се опитам по-късно да купя резервна дънна платка и да го поправя сам, за да имам резервен вариант. Доста съм добър в поправянето на лаптопи – с уговорката, че съвременните MacBook са трудни за поправяне примери за индустриалната миниатюризация, така че може да го разваля. Ще видим!)

А какво да правя, докато се подготвям да поръчам нов лаптоп?

Абсолютно се нуждаех от преносим компютър за работа.

Така че си взех единствения представител на компютърната техника в моята къща, който изобщо не се разваля.

Онзи древен ThinkPad, който видяхте на снимката по-горе.

Малко ретроспекция.

Купих го през 2018 г. Тогава имах нужда от машина с Linux, която да мога да използвам като резервен лаптоп. Да похарча много пари не беше нещо, което исках да направя. Когато попитах „Кой е най-добрият евтин лаптоп, добре пригоден за работа с Linux, който може да се купи сега?„, умните хора във форума с охота ме насочиха към по-старите модели ThinkPad. Тези лаптопи са известни със своята надеждност, изключително качество на изработката и лекота на ремонт и надграждане. След като се поразрових в интернет, открих, че в един магазин за електроника наблизо има няколко ThinkPad-а от 2011 г. на склад за по $200. Без да се замислям дълго, отидох и взех един от тях.

И по дяволите, тези интернет маниаци бяха прави!

По-старите модели ThinkPad са наистина невероятни машини. Клавиатурите им са просто възхитителни: удобни, здрави, с толкова дълбоки извивки на всеки клавиш, че на практика прегръщат върховете на пръстите ви. Тъй като лаптопът е доста дебел, има достатъчно вертикално пространство за приятен ход на клавишите. Те наистина се издигат и спускат, което създава усещането, че наистина пишете, а не просто потупвате с пръсти по фиксирани бутони, както обикновено се случва при съвременните лаптопи. Обичам да пиша на това устройство!

Също така установих, че старият ThinkPad се обновява много лесно.

Корпусът се отваря с изключителна лекота. Купих 500-гигабайтов SSD диск за около $50 и го смених за пет минути, като не използвах нищо повече от обикновена отвертка.

Въпреки солидната си възраст машината работи доста бързо – благодарение на SSD диска и Linux, който натоварва по-малко стария процесор. Приложенията, честно казано, се отварят и затварят толкова бързо, колкото и на моите MacBook-и от висок клас.

Разбира се, не правя нищо, което би натоварило сериозно предкомпютърния хардуер на ThinkPad. Не играя игри. Не редактирам видеоклипове или музика с множество плъгини. (Въпреки че направих лека обработка на аудио с Audacity и всичко работеше съвсем прилично и гладко).

Най-лошото нещо, което може да се каже за този лаптоп, е, че е тежък. Освен това екранът е с ниска рязкост и разделителна способност, което не е подходящо за мен поради проблемите ми със зрението.

Но! Ако всичко, от което се нуждаете, е обикновена машина за сърфиране в интернет, видеоразговори (Zoom, Microsoft Teams, множество специфични за Linux видеочатове работят много добре), слушане на музика или дори Discord – този лаптоп е идеален.

Най-важното е, че тази машина изглежда нечуплива.

През всичките години, в които притежавам лаптопа, нищо не се е счупило. Всеки път, когато го отворя, ThinkPad работи безупречно. Този лаптоп бе направен, когато най-големият ми син беше на шест години; сега той е пораснал и учи в колеж, а лаптопът все още работи и изглежда е в същото добро състояние, както през 2011 г. През последните дванадесет години моето четиричленно семейство смени бог знае колко лаптопи и електронни устройства, повечето от които в крайна сметка умряха, счупиха се, дефектираха, бяха обладани от полтъргайсти и т.н., но това нещо смело продължава да живее. Просто отказва да се развали.

За да бъда честен, не използвам тази машина като основен, ежедневен лаптоп. Ако беше така, вероятно все нещо отдавна щеше да се е развалило.

Само че… има много хора, които използват стари ThinkPad-и като ежедневни машини също толкова дълго – и дори по-дълго – колкото съществува този мой звяр. И много от тях се справят отлично. Когато неотдавна разказах за моя T420, няколко души ми писаха, че те също използват ThinkPad на подобна възраст и също работят безупречно.

Какво може да се каже за ThinkPad? Те са направени като проклети танкове.

И какво предполага това? Ако искате евтина машина, купете употребяван стар ThinkPad. Обикновено те се намират лесно в сайтовете за електронни обяви. Можете да инсталирате Linux безплатно, а тъй като в наши дни повечето хора работят с браузър, пречките пред овладяването на тази операционна система са още по-малко.