Конфликтите намаляха, концентрацията се повиши, но се появиха нови проблеми.

Преди две години повечето австралийски училища започнаха да забраняват използването на мобилни телефони по време на учебния ден. Инициативата, първоначално подкрепена от родителите и политиците, имаше за цел да намали разсейването, да подобри концентрацията и да намали конфликтите между учениците. Оттогава практиката се превърна в ежедневна норма за много учебни заведения и образователните власти започнаха да оценяват ефектите от нея.

В цялата страна училищата започнаха да изискват от учениците да поставят устройствата си в заключени чекмеджета или да ги оставят в чантите си. В някои случаи телефоните бяха конфискувани при откриването им и върнати едва в края на деня. Щатът Виктория въведе заповедта още през 2020 г., другите региони – включително Нов Южен Уелс, Южна Австралия и Тасмания – се присъединиха към инициативата до края на 2023 г., а Куинсланд въведе ограниченията в началото на 2024 г.

Ръководителите на училищата отбелязват, че след въвеждането на забраните началото на учебните занятия е станало по-организирано, броят на прекъсванията е намалял, а атмосферата в междучасията се е променила, като децата по-често играят, разговарят и общуват с персонала. Както в държавните, така и в частните учебни заведения се съобщава за намаляване на конфликтите и подобряване на качеството на преподаване. В проучване сред директори на училища в Нов Южен Уелс 95% от анкетираните продължават да подкрепят забраната. Повече от 80% от тях смятат, че тя е подобрила обучението и е заздравила социалните връзки.

Проучване в Южна Австралия също регистрира повишаване на ангажираността в часовете и намаляване на сериозните инциденти. На този фон редица ученици, които преди това активно са ползвали телефоните си, потвърждават, че липсата на достъп до устройствата им е помогнала да се съсредоточат по-добре, да избегнат онлайн униженията и да се чувстват по-сигурни. Някои ученици отбелязват, че това също така е намалило възможността за измама и е дало възможност за почивка от постоянното присъствие в интернет.

Не всички обаче приемат забраните положително. Някои възпитаници смятат, че подобна мярка само е увеличила стреса и е затруднила учителите, особено по отношение на контрола върху скритото използване на устройствата. Появиха се и коментари за прекалена строгост – учениците се оплакаха, че учителите могат да злоупотребяват със забраната, използвайки я като повод за натиск.

Въпреки това повечето представители на училищата са съгласни, че ефектът от забраната е осезаем. Директорът на средно училище в Мелбърн отбеляза намаляване на кибертормоза и повишаване на концентрацията, но също така припомни, че липсата на смартфони лишава учениците от редица полезни функции – от правене на снимки до бърз достъп до справочна информация. В отговор на това институциите преминаха към интензивно използване на училищни таблети и традиционни учебни материали.

Някои експерти в областта на образованието подчертават, че голяма част от времето на подрастващите протича извън училището, което означава, че регулацията трябва да започне в семействата. Те също така посочват, че съществуващите изследвания не са достатъчно задълбочени, за да се направят категорични заключения, и призовават за повече изследвания на реалното въздействие на забраните върху поведението и постиженията. Посочва се неотдавнашно британско проучване, което не е установило съществена разлика между учениците от училища със забрани и без забрани по отношение на показатели като психично здраве, сън, оценки и дисциплина.

Въпреки че ефективността на забраните не е универсална, училищата продължават да ги разглеждат като част от цялостен подход към цифровата хигиена. Заедно с програмите за насърчаване на емоционалната интелигентност, превенция на тревожността и подобряване на училищната среда, тя може да бъде полезен инструмент. Както посочват представителите на училищата, постигнатите резултати, макар и не революционни, са осезаеми – и затова заслужават внимание.