Светът на процесорите непрекъснато се променя, а AMD и Intel постоянно се борят за лидерството. Макар, че и двете компании са пуснали много страхотни процесори, те имат и някои откровени провали. По-долу ще научите кои са седемте най-лоши процесора на всички времена, какви са техните недостатъци и причините за тяхната печална слава.

Intel Core i9-11900K (2021)

Intel Core i9-11900K, пуснат през 2021 година е пример за скорошен процесор, който не оправда очакванията към него. По онова време Intel беше в преходен период и този чип изглеждаше по-скоро като временно решение, отколкото като водещ продукт. Въпреки, че компанията намали броя на ядрата в сравнение с предшественика му Core i9-10900K, той изискваше повече енергия и предлагаше по-ниска производителност. Процесорите от серията Ryzen 5000 на AMD лесно го надминаха по ефективност и мощност, което направи Core i9-11900K лош избор за мнозина.

AMD FX-9590 (2013)

AMD FX-9590, пуснат през 2013 година, е отличен пример за мощен, но неуспешен процесор. Въпреки, че беше това първият процесор, който достигна 5 GHz без овърклок, той консумираше огромните 220 вата. Това водеше до прегряване, повреди на дънните платки и необходимост от скъпи охладителни системи. В същото време увеличението на производителността беше минимално в сравнение с по-ефективните процесори на Intel, което в крайна сметка доведе до значителни загуби на пазарен дял за AMD.

Intel Core i7-7740X (2017)

Пуснатият през 2017 година Intel Core i7-7740X беше объркващ продукт. Той имаше за цел да направи платформата за настолни компютри от висок клас (HEDT) на Intel по-достъпна, но в крайна сметка се оказа преработен процесор за масовия потребител с по-висока консумация на енергия и без интегрирана графика. Той изискваше скъпата платформа X299, като не предлагаше значителни предимства в производителността спрямо по-евтиния Core i7-7700K. Тази грешка беше особено забележима на фона на конкуренцията от страна на Ryzen 1000 на AMD, който предлагаше по-добро съотношение между цена и производителност.

AMD Phenom (2007)

AMD Phenom, пуснат през 2007 година беше голямо разочарование. Той беше предназначен да се конкурира с Core 2 Quad на Intel, но не успя поради грешка, която можеше да доведе до пълно спиране на системата и изискваше поправка в BIOS-а, която намаляваше производителността с 20%. Phenom отстъпваше дори на процесора от среден клас Core 2 Quad на Intel и струваше повече. Това го направи лош избор за потребителите. Тази грешка забави напредъка на AMD на пазара на процесори до пускането на по-успешния Phenom II.

Intel Pentium 4 Willamette (2001)

Intel Pentium 4 Willamette, пуснат през 2001 година беше първата версия на линията Pentium 4 и не успя да оправдае очакванията. Той отстъпваше както на процесорите Athlon на AMD, така и на предишния Pentium III. Освен това използваше скъпа RDRAM памет, което увеличи цената на системата. Тези процесори бяха по-скъпи и по-бавни в сравнение с конкурентите, което ги направи непривлекателна опция за потребителите.

AMD E-240 (2011)

През 2011 година AMD представи E-240 – едноядрен мобилен процесор, който за съжаление се оказа стъпка назад в технологичната надпревара. Проектиран като бюджетно решение за преносими компютри от начално ниво, E-240 зашемети потребителите с изключително ниската си производителност, особено в сравнение с двуядрените процесори Intel Atom, налични по същото време.

Въпреки, че беше позициониран като достъпна алтернатива, спецификациите на E-240 изоставаха далеч от съвременните изисквания дори за основни задачи. Едноканалният контролер на паметта и липсата на поддръжка на многонишковост създаваха сериозни ограничения за безпроблемна работа. Заради това процесора беше бавен и изключително неефективен.

Intel Itanium (2001)

Днес познаваме Intel като безспорен лидер в областта на x86 архитектурата. В началото на хилядолетието обаче, компанията направи смел опит да пусне на пазара нова революционна архитектура, наречена Itanium. Разработена съвместно с HP, тази иновативна архитектура трябваше да бъде пробив, който да преобърне индустрията с главата надолу.

Вместо това – противно на амбициозните очаквания, Itanium се оказа колосален провал. На практика тя отстъпваше на конкурентните RISC и x86-64 решения на AMD, които в крайна сметка се превърнаха в индустриален стандарт. Въпреки подкрепата на гиганти като Compaq и Dell, Itanium не успя да придобие популярност сред потребителите и производителите.

В крайна сметка Intel беше принудена да признае провала си и да изостави Itanium в полза на x86-64 архитектурата, която стана доминираща на пазара. Това решение е един от най-големите провали в историята на компанията, който отнема огромни ресурси и усилия.

Неуспехът на Itanium беше нагледен пример за това как дори най-иновативните и обещаващи идеи могат да се провалят, ако не намерят одобрение сред потребителите или не отговорят на реалните пазарни нужди. Тази история служи като напомняне за важността на внимателното анализиране и разбиране на потребителските предпочитания и готовността за предприемане на смели стъпки, ако даден проект не успее да отговори на очакванията.