Една компания поставя нови рекорди с операциите с два кубита.

Изследователи от IQM Quantum Computers, финландски производител на свръхпроводящи квантови компютри, поставиха нов рекорд, като намалиха процента на грешките при операции с два кубита.

Те демонстрираха работата на CZ-гейт между два кубита с впечатляващата точност от 99,91% ± 0,02%. Резултатът бе потвърден с помощта на метода на редуващите се случайни сравнителни тестове. Постигането на висока точност на двукубитовите гейтове се счита за една от най-предизвикателните и важни задачи при разработването на един квантов процесор.

Освен това инженерите на IQM са постигнали значителен напредък в областта на кубитовата кохерентност. В лабораториите на компанията те са успели да получат време за релаксация на Т1 от 0,964 ± 0,092 милисекунди и време за дефазиране на Т2 ехо от 1,155 ± 0,188 милисекунди.

Високата точност на двукубитовите гейтове е от решаващо значение за създаването на заплетени състояния. В такива състояния кубитите стават взаимосвързани: влияят си директно един на друг независимо от разстоянието. Квантовото заплитане е крайъгълен камък на квантовата механика.

Д-р Юха Хасел, вицепрезидент по инженерните въпроси в IQM Quantum Computers, коментира постижението по следния начин:

„Този успех затвърждава нашето технологично лидерство в индустрията. Качеството на нашите квантови процесори е на световно ниво и тези резултати ни предлагат отлични перспективи за по-нататъшно развитие.“

Според Хасел IQM следва своята технологична пътна карта и активно проучва приложенията на своите продукти в различни области. Те включват машинно обучение, киберсигурност, оптимизация на маршрути, моделиране на сензори, както и химия и фармацевтика.

Усъвършенстването на две ключови характеристики – точността на двукубитовите гейтове и времето за кохерентност – позволява създаването на квантови компютри за решаване на по-сложни проблеми. Всъщност малко организации в света са успели да постигнат подобна производителност.

Постиженията на квантовите компютри на IQM приближават създаването на „устойчиви на грешки“ квантови компютърни системи, способни да работят с минимална погрешност.