С подкрепата на държавната корпорация „Росатом„, в рамките на научната програма на Националния център по физика и математика (НЦФМ) руски учени създадоха нова адаптивна оптична система, която компенсира влиянието на атмосферните изкривявания върху лазерното излъчване с рекордна скорост.

Обикновено обработката на данните в адаптивната оптична система се извършва с помощта на цифрови процесори с общо предназначение. В системата, създадена от руските учени, данните се обработват много по-бързо благодарение на използването на програмируеми логически интегрални схеми (FPGA). Въз основа на контекста е въведено паралелизиране на изчисленията, но това не е точно.

„Използването на FPGA ни позволи да постигнем рекордна производителност на адаптивната система с честота до 4 kHz при експерименти в затворено пространство, на писта с дължина 200-300 метра. В условията на реалното трасе към космическия кораб постигнахме скорост от над 2 kHz. Това представлява интерес например при получаването на ясни изображения по време на астрономически наблюдения. Няколко килохерца е нивото, което ни позволява да коригираме радиационните изкривявания в условията на реална, постоянно променяща се атмосфера, ето защо има състезание за тези килохерци.“

отбеляза академик Александър Сергеев, научен директор на НЦФМ

В допълнение към компенсирането на атмосферните изкривявания, което е необходимо за астрономическите наблюдения от повърхността на Земята, системата дава възможност за по-ефективно фокусиране на лазерното лъчение при нормални условия на земята. В Русия се планира до 2030 година да бъде създадено лазерно съоръжение с мощност от екзават. 12 лазера ще трябва да се фокусират едновременно в една точка. Предложената система за адаптивна оптика ще може да настройва фронтовете на вълните на всеки лазер така, че те да достигнат до целта по едно и също време. Това ще създаде най-интензивно въздействие върху мишената, което ще направи възможно прилагането на съвременни лазерни технологии и решаването на фундаментални научни въпроси, свързани с разбирането на това как се държи материята при екстремни, недостижими досега условия.