В наши дни всеки има телефон в джоба си, който може да стриймва и сваля музика, но преди две десетилетия това не беше толкова лесно. Ако искахте да слушате любимите си песни в движение, трябваше да имате специален музикален плейър.

В началото на хилядолетието тези устройства използваха или десетки мегабайти скъпа флаш памет, или 2,5-инчови твърди дискове, които разтягаха джобовете и изискваха много енергия.

Години преди да се появи iPhone, едно устройство, наречено iPod предлагаше ненадмината комбинация от обем на паметта, компактни размери и софтуерна поддръжка, като вероятно постави началото на нов път, който превърна Apple в компанията, която е днес.

Месеци преди пускането на iPod на пазара (през януари 2001 година) Apple пусна iTunes – софтуер, който позволява на потребителите да прехвърлят песни от музикален компактдиск в компютър Mac и да създават списъци за възпроизвеждане. Истинската причина за съществуването на iTunes е разкрита по-късно същата година.

iPod е разработен под кодовото име „P-68 Dulcimer“. В типичния за Apple стил секретността около проекта била толкова голяма, че дори служители на Apple не знаели върху какво работи компанията.

Главният изпълнителен директор Стив Джобс искаше да създаде по-привлекателен музикален плейър. Ръководителят на хардуерното инженерство на Apple Джон Рубинщайн се е срещнал с Toshiba, която е създала 1,8-инчов твърд диск, който все още може да побира гигабайти данни. Той бързо избира Тони Фадел за ръководител на проекта, чийто стартъп Fuse не успява да събере финансиране за подобна идея.

По онова време Apple не е компанията, струваща трилиони долари, каквато е днес и Фадел осъзнава, че проектът може да бъде отменен, ако отнеме години. Той си поставя за цел предстоящия празничен сезон, което кара него и много други хора да работят по 7 дни в седмицата и по 20 часа на ден. Окончателните прототипи са докарани от Тайван точно преди 11 септември.

Apple iPod е пуснат на пазара преди празниците на цена 399 долара. Името и цветът му са в чест на отделните бели капсули на кораба Discovery One от култовата класика на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“, тъй като се възприема като продължение на iMac.

Първият iPod разполагаше с 5 GB памет или, както се изрази Джобс, „1000 песни в джоба ви“ и предлагаше 10 часа живот на батерията.

Дългият живот на батерията беше възможен благодарение на 32-та MB RAM, от които операционната система използвала само 4 MB. При всяко стартиране на песен iPod зареждаше следващите няколко песни от списъка за възпроизвеждане в RAM паметта и спираше да върти диска. Честото прескачане на песни или превключване на списъци за възпроизвеждане би намалило значително живота на батерията.

Устройството използваше механично колело за превъртане, което бързо се превърна в отличителен елемент на iPod. Колелцата за превъртане бяха често срещани в електрониката, но обикновено бяха разположени отстрани на устройството, като само ръбът им беше видим за потребителя.

iPod е уникален с това, че целият му интерфейс беше изграден около колелцето за превъртане, което улеснява и прави по-интуитивно навигирането през стотици песни.

Включените в комплекта изцяло бели слушалки направиха iPod разпознаваем, дори когато самото устройство беше скрито в джоба, както е предвидено. Белите слушалки в крайна сметка се превърнаха в културна икона, дори и до днес в безжичната си форма като AirPods.

До края на 2001 година от iPod са продадени 125 000 бройки – нелош резултат за периферно устройство, предназначено само за Mac. Това е сигнал за силно търсене и привлекателност на устройството още в ранните му дни, особено като се има предвид високата му цена (399 долара през 2001 година се равняват на около 700 долара днес).

През следващата година Apple пусна 10 GB и 20 GB версии на iPod с колелце за превъртане, базирано на докосване. Всички модели получиха версия за Windows с приложението MusicMatch Jukebox. Те обаче все още използваха конектора FireWire, който не беше разпространен при компютрите с Windows, тъй като USB 1.0 беше непрактично бавен. Това наложи много потребители на Windows да закупят разширителна карта FireWire.

По-лесно от пиратството

В началото на 2003 г. Apple обяви iPod от трето поколение с екран с подсветка и нов 30-пинов док конектор, който на практика обединяваше FireWire и USB в едно. Скоро след това се появиха и USB 2.0 кабели.

Док конекторът се превърна в стандарт сред преносимите устройства на Apple и десетки аксесоари за iPod, докато не беше заменен от Lightning конектора в iPhone 5 почти десетилетие по-късно.

Четирите механични бутона около колелцето за превъртане в предишните модели iPod бяха заменени с тъчпади с подсветка под дисплея.

Най-голямата новина на деня обаче беше стартирането на iTunes Store.

По онова време музикалната индустрия беше засегната от пиратството благодарение на приложенията за обмен на файлове от типа peer-to-peer. Apple разбра, че повечето пирати не се опитват да избегнат плащането за песни, а за албуми. Един музикален компактдиск струваше около 18 долара, което включваше производството и доставката на физически албуми за около 14 песни, повечето от които рядко се слушаха.

Apple постигна споразумения с всички големи музикални лейбъли за продажба на песни за 0,99 долара и на албуми за 9,99 долара. Стотици независими лейбъли бързо се присъединиха към тях.

По-късно същата година Apple пусна iTunes за Windows, с което прекрати поддръжката на софтуера Jukebox. Освен това започна да продава аудиокниги в iTunes Store. Този ход беше придружен от нова рекламна кампания със силуети на танцьорки, които открояваха белия iPod.

Ексклузивността на iTunes за iPod унищожи всякаква конкуренция извън ниския клас. Sony, която доминираше в областта на преносимата музика през 80-те и 90-те години на миналия век с марката си Walkman беше силно критикувана за бавния си и ограничителен софтуер при прехвърлянето на файлове между устройствата.

През следващата година Apple пусна на пазара iPod Mini, който използваше 4-гигабайтов 1-инчов Microdrive, на цена 249 долара – половината от цената на самия диск за потребителите. Четирите механични бутона от по-старите модели iPod бяха интегрирани в колелцето за превъртане. Дните на този модел обаче бяха преброени от самото начало, тъй като флаш паметта поевтиня.

През юли 2004 година Apple пусна на пазара iPod от 4-то поколение с колелцето на Mini и по-привлекателни цени – 299 долара за вариант с 20 GB памет и 399 долара за вариант с 40 GB. Това беше най-успешното тримесечие на iPod по това време с повече от 2 милиона продадени устройства.

Повече от музика

За празниците през 2004 година Apple представи първокласния iPod Photo на цена 499 долара за 40 GB и 599 долара за 60 GB. Той разполагаше с цветен дисплей 176 x 220 – същият, който се срещаше в популярни по онова време телефони като Motorola Razr V3, но в хоризонтален, а не във вертикален формат.

Животът на батерията също беше подобрен и позволяваше 5 часа работа със слайдшоу или 15 часа възпроизвеждане на музика. През това тримесечие от iPod (всички версии) са продадени над 4,5 милиона броя.

iPod е първият продукт на Apple, който се превръща в истински масов продукт, тъй като тогава компанията беше известна със своите първокласни компютри. Този успех създаде индустрия за защитни калъфи и различни видове аксесоари, които надхвърляха аудиосистемата.

Противно на общоприетото схващане, подкастингът е кръстен на iPod, а не обратното.

През 2005 година Apple пуска първото си устройство, използващо флаш памет – iPod Shuffle. Благодарение на вградената си щипка устройството можеше да се закача дори върху дрехи без джобове. Тъй като iPod Shuffle не разполагаше с включваше дисплей, Apple можеше да се насочи към още по-ниски цени – 99 долара за вариант с 512 MB памет и 149 долара за вариант с 1 GB памет. Колелцето тук не беше колелце и включваше контролите за силата на звука. Друг бутон превключваше между възпроизвеждане на песните в последователен и случаен ред.

Противно на общоприетото схващане, подкастингът е кръстен на iPod, а не обратното, тъй като той беше най-популярният начин за слушане на нововъзникващия формат.

През 2005 година Apple добави подкасти към iTunes, като по този начин улесни намирането и изтеглянето на одобрени от Apple подкасти. Apple обаче не може да регистрира думата „pod“ като търговска марка, за да получи изключителни права върху името.

Apple намалява цената на 60-гигабайтовия iPod Photo на 399 долара и въвежда 20-гигабайтова версия за 299 долара, като прекратява производството на оригиналната линия от 4-то поколение. По-късно същата година iPod Mini е спрян за сметка на базирания на флаш памет iPod Nano с цветен дисплей, който се продава за 199 долара с 2GB памет и 249 долара с 4GB.

Петото поколение iPod разполагаше с дисплей с резолюция 240 x 320 и с възможност за възпроизвеждане на видео. В iTunes Store започнаха да се продават епизоди на телевизионни предавания. През последното тримесечие на 2005 година са продадени над 14 милиона iPod-а.

Този модел iPod, известен още като „iPod с видео“ получи ревизия през 2006 година, неофициално наречена iPod „5.5th-gen“, включваща версия с капацитет 80 GB, оценена на 20 часа възпроизвеждане на звук.

По същото време в iTunes Store започват да се продават игри, в които се използва колелцето за управление. Последното тримесечие на същата година е лебедовата песен на класическите iPod-и, като са продадени 21 милиона броя.

След като продаде над 100 милиона iPod-а, Apple пусна първия iPhone през 2007 година, предоставяйки универсално решение за купуване на песни и тяхното възпроизвеждане в движение.

Месеци по-късно беше пуснат iPod Touch, но въпреки името си той нямаше почти нищо общо с останалите модели от линията iPod. Устройството на практика представляваше iPhone без клетъчния модем, високоговорителя и камерата. Въпреки това много потребители, които не можеха да си позволят iPhone с удоволствие носеха този „по-тънък iPhone“, за да го използват като преносим уеб браузър, който работеше чудесно при Wi-Fi.

iPod Classic, пуснат на пазара в същия ден се отличаваше с безпрецедентна 160-гигабайтова версия, чийто живот на батерията бе оценен на 40 часа за възпроизвеждане на аудио. Това беше последната голяма ревизия на класическия iPod. iPod Shuffle беше актуализиран за последен път през 2010 година, а Nano – през 2012 година.

Apple спря производството на iPod Classic през 2014 година, като заяви, че частите за него вече не са налични поради слабото търсене. Три години по-късно iPod Nano и Shuffle бяха спрени от производство по друга причина: възходът на стрийминга.

Хората вече не искаха да плащат за отделни песни, а предпочитаха да плащат за достъп до всяка песен в платформи като Spotify и Apple Music. Последният модел iPod Touch беше пуснат на пазара през 2019 година и спрян от производство през 2022 година. Apple така и не пусна модерен наследник на iPod Classic.

Съвременните смартфони са по-големи и по-тежки от тези, които бяха в началото на производството на iPod Classic. Самостоятелното възпроизвеждане на музика вече се е превърнало в нишов случай на употреба, като се има предвид, че можете да правите всичко това на смартфона, който вече имате, докато по-преносимите фитнес устройства и смарт часовници също придобиха възможности за възпроизвеждане на музика.

Успехът на iPod постави началото на ера на трансформация в областта на преносимата музика и технологиите.

Той проправи пътя за възраждането на Apple, като съчетаваше елегантен дизайн, удобни за ползване интерфейси и иновативни технологии, подготвяйки почвата за продукти като iPhone и iPad. Наследството на iPod продължава да оказва влияние върху начина, по който възприемаме музиката днес.