Напрежението между Китай и други страни (особено САЩ) нарасна по-рано тази година, когато комунистическото правителство предяви претенции към Тайван. Анализаторите имат много теории за това какво ще се случи с фабриките на TSMC, ако Китай анексира островната държава. Повечето от тях са съгласни, че това ще бъде мрачна перспектива за индустрията на електрониката.

Анализаторът в областта на полупроводниците Клаус Асхолм отбеляза, че ако Китай нахлуе в Тайван, една от целите му може да бъде да унищожи модерните фабрики за производство на чипове на TSMC.

В качеството си на най-големия в света производител на чипове по договор, унищожаването на съоръженията на TSMC би нарушило сериозно глобалните вериги за доставки. Въпреки това анализът на Асхолм противоречи на голяма част от стратегическото мислене, свързано с евентуалното нахлуване на Китай в Тайван и как това би се отразило на TSMC.

Конвенционалното мислене е, че ако Китай успешно нахлуе в Тайван, той ще се опита да контролира операциите на TSMC. Разбира се, това би било много трудно, като се имат предвид засилените международни санкции, на които ще бъде подложен. Глобалните партньори на островната държава по веригата за доставки са наясно с щетите, които това би причинило, и се опитват да намерят алтернативни решения.

Bloomberg отбелязва, че една от алтернативите е да се деактивират заводите от разстояние. Според запознати с въпроса TSMC разполага с такава възможност.

Някои американски политици се застъпват за това САЩ или Тайван да унищожат заводите, за да не попаднат в ръцете на Китай. Тайван се обяви категорично против това, особено от страна на САЩ.

Въпреки това Асхолм обмисля най-лошия сценарий: „Какво ще стане, ако Китай не бъде възпрян от потенциално минираните фабрики на TSMC и оt ASML? Какво ще стане, ако планът за обединение се основава на изкореняването на фабриките на TSMC и веригата за доставки на полупроводници в Тайван и извън него?“

Китай може да бъде изкушен да предприеме подобен акт от идеята да доминира в световната верига за доставки. Асхолм отбелязва, че Тайван и Южна Корея притежават съответно 22 и 28 % от световния пазар на полупроводници.

В същото време Китай има дял от 12 %, което го прави третият по големина играч. Ако двете страни бъдат изключени от уравнението, което може да се случи, ако има конфликт в региона или между Тайван и Южна Корея, Китай ще притежава около 1/3 от световния капацитет за полупроводници, което го прави водещ световен доставчик на електроника.

Асхолм изказва предположение, че ако това се случи, САЩ ще бъдат принудени да купуват от Китай, което ще забави вътрешния сектор с 15-20 години или докато САЩ не изградят достатъчно фабрики за чипове, за да станат самодостатъчни, което няма да е лесна задача.

Boston Consulting Group посочва, че през 2021 година на САЩ ще се падат само около 12 % от световния капацитет за производство на полупроводници, което е спад спрямо 37 % през 1990 година. Макар, че „Законът за чиповете и науката“, приет през 2022 година отпуска 52,7 млрд. долара за 5 години за насърчаване на развитието и научните изследвания в областта на полупроводниците в САЩ, неговото въздействие ще отнеме десетилетия, за да се материализира.