В първата част се спряхме на странния начин на избор на екип на IBM, който трябва да създаде персонален компютър и то такъв, който да се продава много добре на пазара. „Късметлията“ е Дон Естридж, който всички започват да считат за неудачник. Но дали това е наистина така?

Когато проектът Series/1 приключва, Естридж открива, че са го свързали с огромния провал на проекта и той се оказва парий в компанията. Но IBM не уволнява хора, които все още могат да бъдат полезни. Тя просто ги оставя настрана. Те обикновено биват изпратени на тихо и отдалечено място, в случай че компанията реши, че отново са необходими. ТЕто как IBM се отблагодарява на Естридж за работата му и го праща в затънтената Флорида, за да върши каквито си иска глупости в затънтения център на корпорацията Бока Ратон.

Самият Естридж потвърждава, че е обсебен от компютрите. В началото на кариерата си в IBM той работи по радарни системи за военните и по софтуера за програмата „Аполо“ на НАСА. Естридж е изумен от Altair 8080, първия домашен компютър в света. Не е вярвал, че някога ще има компютър в дома си. Затова, когато Apple пуска Apple II през 1977 г., Естридж си купува такъв компютър. През деня той помага на IBM да създава мейнфреймове и миникомпютри. Вечер се занимава със собствения си компютър.

Когато Естридж чува за проекта Chess, той иска да се включи в него. Лоу с удоволствие го препоръчва на Управителния комитет като свой заместник. През есента на 1980 г. Естридж се захваща за работа. Той взема със себе си своя Apple II и го инсталира в офиса си в Бока Ратон. Ако е смятал, че посетителите не разбират значението на микрокомпютрите, той надълго и нашироко им е демонстрирал възможностите на Apple II, докато те не се съгласят с неговото мнение.

Сделката с Microsoft

Последното парче от пъзела на машината на Естридж е операционната система – нещо, което IBM не е имала време да разработи сама.

Подобно на много други ключови моменти в историята на компютрите, процесът, довел до приемането на MS-DOS като основна операционна система на IBM, е забулен в митове. Най-популярната версия разказва за пряката битка между Бил Гейтс от Майкрософт и Гари Килдъл от софтуерната компания Digital Research за душата на новата машина – битка, която Килдъл загубил, като решил да предприеме полет за удоволствие с частния си самолет, вместо да се срещне с хората от IBM, за да обсъдят сделката.

Авторът на тази история – ненадеждният разказвач – е самият Бил Гейтс. Реалността е много по-сложна.

Още през септември 1980 г. към Гейтс се обръща Джак Самс, един от „мръсната дузина“ инженери на Лоу, с молба за версия на BASIC за новата машина на IBM. Самс и Гейтс са стари приятели от гимназията. Самс пита Гейтс за мнението му каква операционна система да използват. Гейтс ги посъветва да се обърнат към Digital Research, компания, ръководена от Гари Килдал и Дороти Макюън Килдал.

Гейтс и Килдъл сключват неофициално споразумение да не се конкурират. Microsoft се фокусира върху езиците за програмиране BASIC и друг софтуер, а Digital Research – върху операционните системи CP/M. Въпреки че Гари не присъства на първата среща, неговото присъствие не е било необходимо – с бизнес делата на Digital Research се е занимавала Дороти.

По онова време CP/M е водещата операционна система за бизнес ориентираните микрокомпютри. Тя се счита за лидер на пазара в този сектор и за нея вече са написани много програми. В резултат на това Digital Research е в благоприятна позиция за водене на преговори. Когато IBM предлага 250 000 долара за универсален лиценз на фиксирана цена за използване на CP/M, Килдал отказва. Адам Осбърн, харизматичният основател на Osborne Computers, само няколко месеца по-рано е убедил Гари да му даде подобен лиценз за новия си микрокомпютър Osborne 1. След като продажбите буквално избухнаха, Килдолови започват да съжаляват за това. Те наблюдават как Osborne реализира печалба от фиксираните разходи, за които са се съгласили предварително, и решават, че никога повече няма да направят същата грешка.

В Бока Ратон обаче екипът става все по-неудовлетворен от темпото на преговорите с Digital Research. Килдал не разбира напълно колко кратки са сроковете за екипа на „ Acorn“. Когато Гейтс разбира за това несъответствие, той вижда своя шанс. След като го обсъжда с ръководителите на Microsoft – Стив Балмър, Пол Алън и Казухико Ниши, те решават, че е време едностранно да прекратят примирието с Digital Research.

Гейтс казва на Самс, че знае за друга операционна система, която може да бъде пренесена на машината на IBM. Самс потвърждава, че IBM би проявила интерес, но компанията няма желание да се замесва в поредица от задкулисни сделки или предателства. Въпреки това, ако Microsoft им предложи жизнеспособна алтернатива на CP/M, те биха разгледали внимателно предложението. Окуражен, Гейтс договаря закупуването на операционната система QDOS от сиатълските разработчици на софтуер SCP и я преименува на MS-DOS. Тя веднага е предложена на IBM като алтернатива на CP/M.

В историята на MS-DOS има още много обрати и съдебни спорове, но тази поредица от събития затвърждава статута на Microsoft като предпочитан партньор на Естридж по време на разработването на Acorn и води до превръщането на MS-DOS в една от доминиращите операционни системи на тази епоха. За разлика от Килдал, Гейтс е готов да възложи цялата работа на Microsoft на Acorn преди пускането на системата. А това е точно това, от което има нужда Естридж.

Когато новата машина най-накрая е представена на обществеността, тя се предлага с избор между три операционни системи: MS-DOS, CP/M или p-System на Калифорнийския университет. Този избор е резултат от споразумение между IBM и Digital Research, които заплашват да заведат съдебно дело заради събитията, довели до създаването на MS-DOS и отношенията на Microsoft с IBM. Но тъй като цената на MS-DOS беше 40 долара, а на CP/M – 240 долара, за купувачите става ясно за коя версия на машината намеква Big Blue.

Успехът

Към март 1981 г. хардуерът за Acorn е готов. През юни софтуерът и операционната система са готови. През юли Естридж получава разрешение от ръководството на компанията да пусне продукта на пазара. Официалното излизане на пазара е през август, точно по график.

Стилът на управление на Естридж се отплаща. Той подтиква служителите си да работят усилено, но внимава да не премине тънката граница между усилената работа и прегарянето.

Тези, които са работили в Бока Ратон през този период, си спомнят, че Естридж не одобрява оставането до късно в офиса, освен ако не е абсолютно необходимо. Той е бил отдаден на семейството и е женен за приятелката си от колежа Мери Ан. Имали четири дъщери, едната от които осиновили, след като родителите ѝ загинали в автомобилна катастрофа, когато тя била съвсем малка. Вярва, че работата не трябва да е за сметка на семейните празници.

Но с нарастването на натиска за спазване на крайните срокове за пускане на пазара Естридж все повече изисква от висшите си служители. Уилки и Спаркс си спомнят за неформалните тайни срещи в офиса в събота сутрин. През седмицата ставало невъзможно да се намерят свободни минути за обсъждане и решаване на проблемите. Тези неофициални срещи се превръщат в отговора на Естридж. Присъствието на тях не е било задължително – музикалните концерти и мачовете от Малката лига са били приоритетни. Те също така нямаха определена продължителност. Те дават възможност на висшия екип да се събере, да си поеме дъх и да преодолее кризите.

Може би именно на една от тези сесии те най-накрая са решили как да се наричат. Acorn („жълъд“) винаги е било само условно наименование. Вътрешно той официално се е наричал IBM 5150. В някакъв момент хората започват да го наричат просто „персонален компютър“. (или за кратко просто PC). Това име им изглежда доста подходящо.

На 12-ти август 1981 г. IBM представя IBM 5150 на пресата и на света. На тържествено събитие в хотел в Ню Йорк журналистите получават възможност да го изпробват, а Естридж и другите служители стоят наоколо, готови за въпроси. Естридж потвърдава, че компютърът ще бъде пуснат в продажба в магазините на Sears и ComputerLand на 15-ти август.

Публикуваните на следващия ден отзиви са изключително положителни. Машината е бърза, надеждна и добре изработена. Софтуерът е добър, а цената не е никак лоша. Пресата вече се беше влюбила в PC, който се беше превърнал в истински съперник на Apple II за малкия бизнес.

„Изглежда, че IBM разбира причините за успеха на Apple II по-добре, отколкото Apple“, пише New York Times в деня след обявяването.

Променяйки света

Излизането на IBM PC промени облика на компютрите. Цените започнаха от 1 500 долара за базовия модел с MS-DOS (около 5 000 долара днес). Повечето хора избираха допълнителни опции, като например монитор или допълнителни дискови устройства, които увеличаваха цената до около 3000 долара. Въпреки това цената е лесно съпоставима с тази на Apple II с подобно оборудване и по-евтина от тази на Vector. Тя е била по силите на повечето малки фирми. Освен това IBM означава качество и надеждност.

„Те не знаеха какво да купят, докато не чуха за IBM PC“, казва Мартин Алпърт, основател на Tecmar, компания за компютърен хардуер, „и тогава решиха, че не могат да сбъркат, защото това е IBM.

Компютърът измести всичко, което се появи преди него. В рамките на няколко месеца търсенето надхвърли производствения капацитет в Бока Ратон с около 800%.

Появата на клонингите

Това, което се случва след това, не е трудно да се предвиди. IBM не успя да си спомни нито едно от основните неща, които направиха Естридж толкова успешен – неговата скромност. Компанията си вярва, че щом контролира 70% от пазара на персоналните компютри, никой няма да може да се конкурира с нея. Служителите се трудеха над проекти като PC Junior, използвайки технологиите на същото поколение персонални компютри, вместо да се съсредоточат върху това, което се случваше на пазара около тях – появата на клонинги.

Решението на Естридж за създаване на PC с отворена архитектура беше разумно, но се основаваше на погрешно предположение – че IBM ще продължи бързо да се развива и да въвежда иновации. Клонингите винаги щяха да го следват по петите. Но IBM се отклони от плановете си. Разработката на истинския наследник на PC, PS/2, който използваше следващото поколение процесор на Intel, по-мощния 80286, върви твърде бавно.

Накрая, през април 1987 г., IBM обяви IBM PS/2, базиран на процесора „286“ (както започна да се нарича 80286). По времето, когато този модел беше пуснат на пазара, той вече беше изостанал с едно поколение от другите процесори. Шест месеца по-рано Compaq, агресивен клонинг на PC, който привлече много от бившия екип на Естридж, пусна Deskpro. Това беше първата машина за масовия пазар, която използваше новия процесор 80386 на Intel – „386“.

До края на 1987 г. пазарният дял пада от 70% на 20%. IBM най-накрая осъзнава грешката си. Беше време Дон Естридж да слезе от пейката на резервите и да върне IBM начело на индустрията за персонални компютри.

Може би в друга времева линия се случи точно това. В тази времева линия Дон Естридж вече не е бил наблизо, за да спаси положението.

Полетът

В 19:30 ч. в петък, 2-ри август 1985 г., Дан Уилки се наслаждава на спокойна вечер в дома си, когато телефонът иззвънява. Той бил ръководител на обекта в Бока Ратон и определен за контакт при спешни случаи. Той слуша с ужас гласа от другата страна на слушалката. Час по-рано полет 191 на „Делта“ катастрофира при излизане от пистата в Далас, Тексас, и 137-те пътници и екипаж са загинали.

Четири часа по-късно Delta най-накрая успя да го потвърди. Дон Естридж е мъртъв.

Последно сбогом

Дон Естридж винаги е бил семеен човек. След като през 1985 г. става ясно, че е бил уволнен от IBM, Стив Джобс му отправя невероятно предложение: 1 милион долара, за да оглави Apple. Естридж отказва. IBM е неговото семейство. Както и нейните служители. Дори когато е назначен за президент на цяло подразделение на IBM, той продължава да обикаля сградите в Бока Ратон през нощта, за да се погрижи за служителите си.