iPhone не се нуждае от представяне, но все пак заслужава подходящо такова. През 2007 година Стив Джобс вади от джоба си малък, лъскав правоъгълник и небрежно пренарежда съвременния живот. Днес цяло едно поколение навършва пълнолетие, без да си спомня за света, преди всеки да носи в ръцете си iPhone или смартфон с Android, но какъв беше светът тогава?

Свят на джаджи. Хората пътуваха със заплетени слушалки, свързани със специални музикални плейъри. Вечерите навън се документираха с джобни цифрови фотоапарати и разбира се, почти всеки имаше мобилен телефон: най-масовото от всички устройства, но тогава той все още беше устройство, което се фокусира единствено върху комуникацията, с малък екран и физическа клавиатура.

Съществуваха смартфони – те бяха тромави, задвижвани със дебели стилуси с операционна система Windows Mobile или Palm OS, но те бяха достояние на бизнесмените и технологичните запалянковци. За известно време BlackBerry властваше със своята QWERTY клавиатура и модерни възможности за писане на текстови съобщения – това беше смартфонът, който познавахме и обикнахме преди революцията на Apple.

След това се появи iPhone.

До 2005 година Apple се превърна в компания, доминираща на пазара на преносима музика с iPod и прословутия му интерфейс с колелце. Същата година Стив Джобс излиза на сцената на специално събитие, за да представи Motorola Rokr E1 – първият телефон, който работи с iTunes.

Това беше катастрофа.

Ограничен до 100 песни и лишен от дизайнерското ДНК на Apple, Rokr беше анти-iPod. Когато Джобс не успя да възобнови песен след телефонно обаждане по време на демонстрацията, всичко беше ясно.

Този „нов“ телефон е просто преименувана Motorola E398. Той нямаше колелце за превъртане, не поддържаше USB 2.0 и беше ограничен до съхранението на 100 песни, тъй като Apple не искаше да направи iPod излишен. На същото събитие Джобс представи базирания на флаш памет iPod Nano, който замени достъпния iPod Mini и засенчи телефона на Motorola.

Вътре в Apple проектът „Purple“ вече беше започнал. Два екипа се надпреварваха: единият се опитваше да присади телефонни функции на iPod (използвайки колелцето за превъртане). Другият, ръководен от Скот Форстал, си представяше нещо коренно различно – устройство със сензорен екран, работещо с орязана версия на Mac OS X.

„Проектът Purple“ беше толкова секретен, че инженерите, работещи по него, казваха на семейството и приятелите си, че работят по следващия Mac. Apple създаде затворен етаж в централата си, облепен с правила като: „Първо правило на проекта Purple: не говори за проекта Purple.“ Новите служители често нямаха представа какво представлява проектът, докато не биваха напълно приети на работа.

Тогава дори Apple не беше сигурна какво прави.

Свръхмощен iPod? Джобен Mac? Това, което създадоха, беше и едното, и другото. В началото на 2005 година Apple тихомълком придоби FingerWorks – малка компания, специализирана в чувствителни на допир клавиатури и тракпади с поддръжка на мултитъч. Първоначално технологията беше тествана в прототипи за таблет, но с напредването на работата проектът за телефон бързо взе превес. В рамките на 6 месеца дори екипът P1 – групата, която все още се придържаше към концепцията за колелце за скролване призна, че мултитъч е бъдещето.

Джобс беше известен с това, че мразеше стилусите. В ранните прототипи на iPhone те действително се използваха, но той настояваше, че перфектното устройство е човешкият пръст.

Изборът на начина, по който потребителите ще взаимодействат с устройството беше само началото. Дори след като мултитъч победи, ръководството на Apple остана разделено по въпроса какъв трябва да бъде iPhone. Някои си го представяха като аксесоар – iPod, който може да провежда разговори, с орязана версия на Linux. Други твърдяха, че той трябва да бъде пълноценен джобен компютър, задвижван от модифицирана версия на Mac OS X.

След като OS X беше успешно пренесена на архитектурата ARM и съчетана с потребителски интерфейс, създаден по поръчка, дебатът приключи. iPhone нямаше да бъде просто аксесоар. Той щеше да бъде компютърна платформа.

Но създаването на телефон е свързано с усложнения, с които Apple никога не се е сблъсквала. Преди появата на iPhone мобилните оператори като Verizon и Sprint диктуваха голяма част от дизайна, маркетинга и софтуерните актуализации на телефоните – условия, които Стив Джобс смяташе за неприемливи. Започват преговори със Cingular Wireless. В сделка, която не отговаряше на индустриалните норми, Джобс осигури на Apple пълен контрол върху хардуера и софтуера на iPhone в замяна на 4-годишен ексклузивитет в САЩ.

Седмици преди представянето на iPhone, Cingular беше придобита от AT&T. Щафетата беше предадена, но условията останаха непроменени.

iPod, телефон, интернет комуникатор

През януари 2007 година Стив Джобс излиза на сцената на Macworld и обявява, че Apple представя „iPod, телефон и интернет комуникатор“. Той повтаряше репликата, докато публиката не разбра, че това не са три отделни продукта. Те бяха един и същ продукт.

По времето, когато повечето смартфони имаха тесни QWERTY клавиатури и лабиринти от физически бутони, iPhone представи радикално изчистен дизайн: един-единствен Home бутон и 3,5-инчов сензорен екран. Дисплеят му имаше два пъти по-висока разделителна способност (480 x 320) от тази на повечето съперници, но оставаше достатъчно малък, за да може с палец да се стига от край до край – не се изискваше поддръжка на пръстите. За зареждане и синхронизиране се използваше познатият тогава 30-пинов конектор за iPod.

В края на презентацията Джобс демонстрира хладнокръвно това, което бе избегнало Apple по време на провала на Rokr две години по-рано. Той отговори на повикване, изпрати снимка по имейл, влезе в интернет – и безпроблемно продължи да слуша музика.

Когато Стив Джобс представи iPhone на Macworld 2007 публиката не знаеше, че прототипът е изключително крехък. Инженерите нарекоха устройството, използвано в демонстрацията, телефона „Златна пътека“ – той можеше да изпълнява точна последователност от задачи (обаждане, имейл, Safari и т.н.), но беше склонен към сривове или замръзване извън тази пътека. Ако Джобс се беше отклонил дори малко, iPhone можеше да се провали пред очите на милиони хора. Екипът дори увеличи мощността на радиото зад кулисите, за да предотврати прекъсването на разговорите по време на демонстрацията.

iPhone стартира с модел с 4GB памет на цена 499 долара (приблизително 800 долара днес), а версията с 8GB памет струваше 100 долара повече. Критиците бързо забелязаха най-големия му недостатък: липсата на поддръжка на 3G мрежи, поради което използването на интернет без Wi-Fi беше бавно.

Главният изпълнителен директор на Microsoft Стив Балмър отхвърли iPhone като неподходящ за света на бизнеса: „Това е най-скъпият телефон в света и той не се харесва на бизнес клиентите, защото няма клавиатура, което го прави не много добра машина за електронна поща.“ Погледнато в ретроспекция, думите му не са били толкова погрешни, колкото показателни – той не е успял да разбере, че iPhone не е насочен към корпоративните потребители. Той ухажваше всички останали.

Въпреки че очакванията на обществеността нарастваха, Джобс не беше напълно удовлетворен. Първите прототипи на iPhone използваха пластмасови екрани, които бяха стандартни по онова време. Джобс носи един от тях, за да го тества, и след няколко дни той е надраскан от ключовете в джоба му. Вбесен, той настоява екранът да бъде изработен от стъкло.

Първоначално инженерите на Apple смятат, че това е невъзможно, но Джобс се обръща към Corning, която още през 60-те години на миналия век беше разработила химически подсилено стъкло, наречено Gorilla Glass, но така и не го беше пуснала на пазара. Компанията преоборудва фабриката в Кентъки, за да отговори на нуждите на Apple и през юни 2007 година първите iPhone-и са доставени – блестящи, със стъклени повърхности.

Освен това по време на разработването на първия iPhone Джобс има конкретно изискване относно живота на батерията: iPhone трябва да има поне 5 часа живот на батерията в реални условия за разговори, видео и сърфиране в интернет. Ранните прототипи издържаха едва 3 часа. Настъпила паника. Решението не беше просто по-добри батерии – то беше пълна промяна на уеб браузъра Safari.

Уеб екипът, ръководен от Дон Мелтън осъзнал, че визуализирането на пълни десктоп уебсайтове изтощава батерията твърде бързо, затова те разработили усъвършенствани техники за пестене на енергия, като спиране на анимациите, намаляване на честотата на опресняване и намаляване на честотата на изпълнение на JavaScript, когато Safari не се използва активно. Това не бяха просто софтуерни трикове – те се превърнаха в основа на философията за управление на енергията в iOS в продължение на години.

Най-добрият iPod в историята

Когато през юни 2007 година iPhone най-накрая се появи по рафтовете, клиентите чакаха с часове (а понякога с дни) пред магазините на Apple и AT&T. През първия уикенд Apple продаде 270 000 бройки. Въпреки това след първоначалния интерес, според съобщенията продажбите се забавят.

Изглежда, че Apple е предвидила един потенциален таван: за някои хора частта „телефон“ на iPhone може да бъде пречка за покупката, затова през септември компанията представи iPod Touch. По същество това беше iPhone без клетъчен модем, високоговорител или камера, което го правеше по-тънък и по-евтин.

Моделът с 8GB се продаваше на дребно за 299 долара, а версията с 16 GB – за 399 долара. Той се превърна в изключителен успех, предлагайки революция в областта на сензорните екрани на тези, които не искаха или все още не можеха да си позволят да закупят iPhone. Конкурентите го забелязаха. В отговор Microsoft пусна Zune HD, но iPod Touch запази позициите си. До 2013 година Apple продаде над 100 милиона броя от тях.

В същото време Apple прекрати производството на непопулярния iPhone с 4GB и намали цената на модела с 8GB до 399 долара – така той беше само със 100 долара по-скъп от iPod Touch. На ранните потребители, които бяха платили пълната цена бяха предложени 100 долара кредит в магазина, което успокои недоволството. Няколко дни по-късно Apple гордо обяви, че е продала милионния си iPhone.

Първоначално Джобс се противопоставя на отварянето на iPhone за приложения на трети страни. Той насърчава разработчиците да създават интерактивни уебсайтове. Очевидно е, че тези „уеб приложения“ ще бъдат по-сложни за въвеждане и няма да предлагат офлайн функционалност. До края на същата година Джобс промени курса, като обяви, че официалният комплект за разработчици и пълният App Store – ще се появят през 2008 година.

Друг анекдот от ранните години на iOS разказва за предложението на някои дизайнери докът на iPhone (редът с икони в долната част) да може да съдържа 5 или повече икони. Джобс държеше на визуалната простота и настояваше за 4 – не повече. Според него 5 икони стоят претрупано и нарушават изчистената естетика. Ето защо и до днес докът по подразбиране на iPhone показва само 4 приложения (или по-малко).

През празничния сезон на 2007 година iPhone се разпространи в чужбина, като стартира във Великобритания, Франция и Германия. Продажбите бяха скромни. Европейските потребители вече бяха възприели по-бързите 3G мрежи, които липсваха в първия iPhone. Въпреки това до януари 2008 година Apple продава 4 милиона броя. В рамките на една година броят им ще достигне 6 милиона.

Врагът на моя враг

През юли 2008 година Apple пуска на пазара iPhone 3G: по-елегантен и бърз модел с GPS и поддръжка на високоскоростни мобилни данни. Още по-значимо беше едновременното пускане на iPhone OS 2 и App Store, които отвориха вратата за ново поколение мобилен софтуер.

Реакцията беше експлозивна. От iPhone 3G бяха продадени един милион бройки през първите 3 дни. До края на тримесечието той измести Motorola Razr V3 от върха на класацията за най-продавани телефони в Америка, но Apple все още не разполагаше с пазара за себе си. През 2009 година iPhone беше изпреварен в САЩ от BlackBerry Curve. За мнозина физическата клавиатура остана желана характеристика, а услугата BlackBerry Messenger запази популярността му както сред бизнес потребителите, така и сред тийнейджърите.

През същата година Apple пусна iPhone 3GS, който се отличаваше с по-бърз хардуер и възможност за запис на видео, но BlackBerry все още се държеше.

Междувременно се появява друг претендент.

Android се разработваше тихо от години, първо като стартъп, а по-късно като част от Google. Въпреки това до 2006 година Android приличаше на BlackBerry OS, с акцент върху хардуерните клавиатури и малките екрани. След като iPhone дебютира, Android рязко се насочи към дизайн, ориентиран към сензорните екрани. Джобс гледаше на Android като на екзистенциална заплаха – но в действителност той се превърна в катализатор на съвременния бум на смартфоните и пълното развитие на екосистемите от приложения.

През 2009 година Motorola Droid стана първият телефон с Android, който придоби сериозна популярност, отчасти благодарение на своята плъзгаща се клавиатура. До следващата година устройства като HTC Desire и Samsung Galaxy S използваха изцяло сензорни екрани и приличаха много на iPhone.

Заедно с тях се появи и ново поколение мобилни игри. Заглавия като Angry Birds, Fruit Ninja и Cut the Rope помогнаха за утвърждаването на смартфоните като предпочитана платформа за обикновени геймъри.

iPhone пораства

Бар в близост до централата на Apple се превръща в място на едно от най-известните изтичания на информация в Силициевата долина. През 2010 година софтуерен инженер на Apple случайно оставя прототип на iPhone на масата си. Човекът, който го намерил не успял да открие собственика и го взел вкъщи. След това бързо разбрал, че това не е обикновен телефон.

Неспособен (или може би нежелаещ) да го върне, той продал устройството на Gizmodo за 5000 долара. Когато изданието разкрива тайните на прототипа, Apple изисква връщането му. Скоро след това полицията нахлува в дома на редактора на Gizmodo Джейсън Чен и конфискува няколко компютъра, което разпалва дебати за свободата на пресата и прекомерните правомощия. Не бяха повдигнати обвинения, тъй като законността на претърсването беше под въпрос, но беше създаден прецедент: iPhone вече беше културен артефакт, а не просто джаджа.

През лятото на същата година Apple представи iPhone 4 – последният модел, представен от Стив Джобс. Това не беше просто ъпгрейд, това беше изявление.

В iPhone 4 беше вграден първият собствен чип на Apple – SoC A4, който преди това беше дебютирал в оригиналния iPad. Дисплеят имаше четири пъти по-висока разделителна способност от тази на предшественика си: 960 на 640 пиксела. За пръв път iPhone имаше предна камера, а заедно с нея се появи и FaceTime. И все пак истинският бенефициент не беше приложението за видеоразговори на Apple. Това беше малък стартъп за споделяне на снимки, наречен Instagram.

Визуално iPhone 4 бележи драматично отклонение. По-тънък, по-плосък и покрит със стъкло и стомана. Неговите антени бяха гениално интегрирани в металната рамка – избор на дизайн, който доведе до неочакван недостатък. Държането на телефона по определен начин можеше да влоши сигнала.

Още промени последваха с появата на iPhone 4s, който въведе Siri като вграден асистент през октомври 2011 година. Ребрандираната iOS 5 донесе на милиони потребители iCloud, iMessage и Центъра за известия. Още на следващия ден Стив Джобс почина. iPhone 4s се превърна не просто в продукт, а в паметник – и триумф. 4 милиона продадени бройки през първите 3 дни.

По-голям, по-смел… и противоречив, както обикновено

iPhone 5 дебютира с по-висок, 4-инчов дисплей със съотношение 16:9, идеален за широкоекранно видео и игри. Въпреки по-големия екран той беше по-лек от iPhone 4s, отчасти благодарение на новия компактен Lightning конектор, който замени остарелия 30-пинов док.

Преминаването към по-големи смартфони обаче беше започнало още преди пускането на iPhone 5 на пазара през септември 2012 година. Много от флагманите с Android вече бяха преминали границата на 4,3 до 4,7-инчовия диапазон, а Galaxy Note бе открил нови възможности със своя 5,3-инчов екран, въвеждайки категорията „фаблет“. Apple просто се присъедини към тенденцията по свой собствен начин.

В iPhone 5s, пуснат на пазара година по-късно бяха въведени Touch ID – сензор за пръстови отпечатъци, вграден в Home бутона и първият 64-битов процесор, използван някога в смартфон. Вместо да продължи да продава iPhone 5 с отстъпка (обичайната практика на Apple), компанията представи iPhone 5c: по същество същите вътрешни компоненти в поликарбонатна обвивка, налична в ярки цветове.

Но конкурентите не стояха на едно място. Производителите на Android пускаха телефони с 5-инчови Full HD дисплеи, поради което екранът на iPhone изглеждаше малък в сравнение с тях. Продажбите оставаха високи, но темпът на растеж се забавяше. Apple се нуждаеше от по-голяма стъпка.

В края на 2014 година Apple го направи. Компанията пусна на пазара не един, а два нови модела: iPhone 6 с 4,7-инчов екран и iPhone 6 Plus с екран с диагонал 5,5 инча. iPhone 6 беше най-тънкият iPhone в историята – само 6,9 мм. Този смел ход се отплати. През 2015 година Apple продаде рекордните 231 милиона iPhone.

В началото на 2016 година производството на iPhone 5s беше преустановено в полза на iPhone SE, който предлагаше същия форм-фактор с вътрешните характеристики на iPhone 6s.

След това се появиха противоречия.

iPhone 7 беше представен през 2016 година, а с него и краят на жака за слушалки. Обяснението, че така се освобождава място и се подобрява водоустойчивостта, прозвуча странно за някои. Критиците обвиниха Apple, че принуждава потребителите да се насочат към нейните нови безжични слушалки AirPods. Дали поради разочарование, или поради неизбежност, скоро ги последваха и конкуренти. Жакът за слушалки се превърна в поредната реликва от ерата преди появата на iPhone.

През 2017 година Apple пусна на пазара iPhone X .

Това беше смартфон от висок клас, който предефинира различни аспекти на смартфоните, включително нова базова цена на флагмана от 999 долара, която други производители с радост се опитаха да последват. iPhone 8 също дебютира, но вниманието на всички беше насочено към X. Той премахна изцяло Home бутона, въведе Face ID и дебютира с прословутия прорез или „ноч“.

Дизайнът предизвика незабавни дебати, но бързо се превърна в новия образец за индустрията. Година по-късно по-достъпният iPhone XR пренесе външния вид за масите, докато iPhone XS и XS Max се погрижиха за премиум пазара.

Същата година Apple стана първата компания в света с капитализация трилион долара. Това беше крайъгълен камък не само за Apple, но и за самия iPhone – той вече не беше просто джаджа, а централен център на съвременния живот. След това Apple тихо спря да съобщава данни за продажбите на iPhone. Доминацията на iPhone вече не се измерваше в продадени бройки.

И все пак към момента на пускането на iPhone X на пазара наблюдателите започнаха да се питат дали иновационната етика на Apple се е променила. Това, което започна като компания, обсебена от чистотата на дизайна и ориентираните към потребителя пробиви, се превърна в нещо различно: в оградена градина, старателно проектирана не само за простота и неприкосновеност на личния живот, но и за приходи.

Критиците твърдят, че екосистемата на Apple е целенасочено проектирана така, че да държи клиентите затворени в нейния хардуер, услуги и модела на стриктно разпределение на печалбата в App Store. Въпреки това милиони хора продължиха да приемат всеки нов iPhone. Ако първите години бяха свързани с прекъсването, то по-късните години бяха свързани с усъвършенстването – и запазването на статута на Apple не само като лидер в дизайна, но и като една от най-печелившите компании в историята.

По-късно, със следващото издание на iPhone сегашната схема за именуване се затвърждава със серията iPhone 11, като се въвеждат нивата Pro и Pro Max.

Последва второ поколение iPhone SE, който съчетаваше познатия дизайн на iPhone 8 с вътрешните компоненти на iPhone 11. iPhone 12 и 13 за кратко флиртуваха с по-малките устройства, предлагайки версия „Mini“. До серията iPhone 14 обаче предпочитанията на потребителите към по-големи екрани доведоха до въвеждането на модела Plus за устройства, които не са Pro. През 2023 година серията iPhone 15 отбеляза още един голям преход: емблематичният Lightning конектор беше заменен с USB-C, съобразявайки се с разпоредбите на Европейския съюз.

В началото на тази година и Home бутонът, и Lightning портът бяха официално пенсионирани, тъй като Apple прекрати производството на iPhone 14 и третото поколение SE, отстъпвайки място на iPhone 16e.

Какво предстои

И така, какво следва при смартфоните? Някои прогнозират, че те ще отидат на заден план, заменени от някаква форма на устройство с добавена реалност. Други си представят, че те ще се свият до размерите на ранните iPhone, а екраните им ще се превърнат в портали за екосистеми за носими технологии.

Едно нещо е сигурно: каквато и форма да приеме бъдещето, културното влияние на iPhone ще надживее самото устройство. Революцията на смартфоните, водена от iPhone не просто консолидира нашите джаджи – тя свърза живота ни.