По време на Втората световна война шифровъчната машина „Енигма“ е смятана за почти неуязвима. Тя е използвана от нацистите за изпращане на тайни съобщения, а кодовете ѝ са разбити с огромни усилия от най-добрите умове на онова време, включително легендарния Алън Тюринг. Но какво щеше да стане, ако по онова време съществуваше изкуствен интелект? Дали невронните мрежи биха могли да дешифрират съобщенията, които изискват немислим брой комбинации? Учените имат отговор на този въпрос.

Как е работила Enigma

Външно машината Енигма прилича на обикновена пишеща машина, но вътрешната ѝ работа е много по-сложна. Преди да започне работа, операторът задавал три начални числа – това е било така нареченото „настройващо позициониране“. Именно тези числа позволяват съобщението да бъде декодирано по-късно. След задаването текстът се набирал на клавиатурата и всеки символ мигновено се превръщал в друг – резултатът изглеждал като пълен хаос от случайни букви.

Основният трик е система от ротори – специални въртящи се зъбни колела вътре в машината. При всяко натискане на клавиш един от тях се е премествал, като е променял модела на размяна на буквите. Това означава, че дори една и съща буква да се появи няколко пъти в съобщението, тя всеки път се сменя с различна буква – функция, която прави хакването практически невъзможно.

Когато съобщението е било готово, то е било предавано по морзовата азбука заедно с трите номера за настройка. Получателят, който разполагал със същата Енигма, задавал същите стойности и въвеждал получените символи. Машината изпълнявала същите операции по шифроване в обратен ред и извеждала оригиналния текст. Благодарение на тази система нацистите били сигурни, че никой не може да прочете съобщенията им.

Може ли изкуственият интелект да дешифрира Енигма?

Според изданието Gizmodo днешният изкуствен интелект би могъл с лекота да се справи с това, което някога е изисквало гениалност и месеци усилена работа.

Навремето Енигма е предлагала до 150 квинтилиона възможни комбинации – толкова огромно число, че на човек не биха му стигнали и хиляда живота, за да обработи всички на ръка. Ето защо тогава са били създадени специалните машини „Turing Bombe“, които автоматично са претърсвали вариантите. Те са изобретени от полски криптографи, а по-късно са усъвършенствани от британците, включително от Алън Тюринг.

А сега нека си представим, че имаме изкуствен интелект, способен да открива закономерностите и моделите в огромни количества данни за част от секундата. Всъщност невронните мрежи са обучени да правят същото нещо като машините за дешифриране на Енигма, само че милиони пъти по-бързо. Програма, която имитира алгоритмите на Енигма, може лесно да бъде реализирана на обикновен компютър, а изкуственият интелект може да помогне за ускоряване на процеса и за откриване на уязвимости, които досега са били забелязвани само чрез внимателен анализ и интуиция.

Така че да – ако ИИ е съществувал през 40-те години на миналия век, „Енигма“ нямаше да издържи и ден. Но това не омаловажава заслугите на Тюринг и неговия екип. Напротив – тяхната работа полага основите на това, което сега се нарича изкуствен интелект. Благодарение на техните усилия, според историците, войната е приключила много по-рано, отколкото би могла.