Въпросът за това кой пръв е изобретил USB флаш паметта е спорен. Пуа Кхейн-Сенг, главен изпълнителен директор на Phison Electronics, претендира за тази титла и според сведенията е признат на местно ниво за „баща на флашката“. Подобни твърдения обаче се появяват и от компании в Сингапур, Китай и други страни, което показва как иновациите често възникват едновременно в различни части на света. Phison е известна с проектирането и производството на контролери за чиповете NAND флаш памет.

Първият американски патент за USB флаш памет е подаден през април 1999 г. от израелската компания M-Systems, която по-късно е придобита от SanDisk през 2006 г. M-Systems си партнира с IBM, за да пусне на пазара DiskOnKey, който има 8 мегабайта памет, и започва да го продава в Северна Америка в края на 2000 г.

През същата година сингапурската компания Trek 2000 International представя своя собствена 8 MB флаш стик, обозначена като „ThumbDrive“ – термин, който по-късно компанията ще регистрира като търговска марка. И двата продукта поставят началото на нова ера в преносимото съхранение на данни, предлагайки много по-голямо удобство, издръжливост и капацитет от дискетите или компактдисковете.

Макар че 8 MB може да изглеждат незначителни по днешните стандарти, едва достатъчни за съхраняване на една снимка с висока резолюция или няколко MP3 файла, по онова време това е значителен скок напред. USB флаш паметите бързо набраха популярност заради своята преносимост, лекота на използване и възможност за презаписване. През следващите десетилетия напредъкът в технологията на флаш паметта драстично увеличи капацитета за съхранение, като същевременно намали разходите.

Днес USB флаш паметите са широко достъпни със стотици гигабайти или дори няколко терабайта памет, често за част от цената на първите им предшественици. Това, което започна като скромен инструмент с размер 8 MB, се превърна в повсеместна и незаменима част от всекидневния цифров живот.