Планираното остаряване не е нещо ново за потребителите в днешно време. Всички знаем, че то съществува, и е безспорно, че някои продукти, по-конкретно в областта на електрониката, имат срок на годност. Ако те оцелеят години наред благодарение на здравата си конструкция, ще се намерят други начини да станат остарели. Всяка година производителите на смартфони представят най-новите си творения под блясъка на сценични светлини и сценарен ентусиазъм. Казват ни, че камерите са по-точни, процесорите – по-бързи, а цветовете – по-ослепителни. За един миг нашият надежден двегодишен телефон се чувства като реликва от отминала епоха. Това не е случайно. Това е внимателно режисираният танц на планираното остаряване.

Как така смартфоните умишлено „остаряват“

Някои смартфони спират да работят с течение на времето поради неизправност на определени компоненти. Но все пак повечето от обичайните проблеми са поправими. Едва ли ще видите смартфон, който е напълно мъртъв, защото процесорът е спрял да работи. Някои компоненти обаче са специално стимулирани да се влошат. Батерията, която някога е издържала цял ден, в крайна сметка ще проплаче за зарядно още към обяд.

„Важната“ актуализация, която сте изтеглили, забавя приложенията ви и влошава реакциите на екрана. Ремонтите? Пожелаваме ви късмет. Производителите обичат лепилата, запечатаните корпуси и патентованите компоненти. Смяната на една обикновена батерия е толкова сложна, колкото хирургическа операция, и също толкова скъпа. В тази статия ще поговорим за планираното остаряване при смартфоните.

Батериите – големият катализатор на планираното остаряване

В днешно време най-големият виновник и катализатор на планираното остаряване е батерията. Литиево-йонните клетки по естествен начин се износват след няколко години, но това не трябва да означава подмяна на цялото устройство. Този процес трябва да е лесен: поставяте нова батерия и продължавате да работите. В началото на ерата на смартфоните подмяната на батерията беше много по-лесна и нещо съвсем естествено. В края на краищата всичко бе наистина съвсем лесно за всички.

Необходимо беше само да се свали задния капак, за да се смени батерията, когато е необходимо. Сега производителите ги погребват под пластове стъкло и лепило. Понякога разходите за търсене на оригинална батерия и човек с умения да я поправи се равняват на чисто нов телефон. Потребителите вдигат рамене и преминават към по-нова версия, което е точно това, което компаниите целят.

Софтуерът, който се обръща срещу вас

Ако батерията не ви повали, това ще направи софтуерът. Актуализациите, които преди време предизвикваха вълнение, в крайна сметка започнаха да носят разочарование. Приложенията се зареждат за по-дълго време, интерфейсът се задъхва, а някога гладкото използване е станало тромаво. Най-скандалният случай беше признанието на Apple, че умишлено е забавила старите iPhone-и, „за да защити здравето на батерията“. За мнозина това не звучеше като загриженост, а по-скоро като подтикване към покупка на следващия лъскав модел.

Понякога актуализацията влошава състоянието на устройството, а друг път липсата на актуализации го прави по-малко интересно. OEM производителите на Android устройства се подобриха в това отношение, но непрекъснатата поддръжка често е ограничена до премиум флагманите. Когато устройството ви спре да получава актуализации, то започва да се усеща по-малко интересно. Това може да отнеме години, но в крайна сметка остарелият ви софтуер ще ви попречи да използвате някои приложения и услуги. За съжаление един от най-големите инструменти за планирано остаряване при смартфоните е краят на софтуерната поддръжка. Устройствата стават несигурни и започват да страдат от проблеми с несъвместимостта.

Планетата плаща цената

Този цикъл не само източва портфейлите. Той пълни и сметищата. Всяка година милиони изхвърлени смартфони се превръщат в електронни отпадъци. В тях има ценни метали като кобалт и литий, които се извличат при тежки условия и трудно се рециклират. Когато телефоните са проектирани така, че да се повреждат по-бързо, околната среда наследява бъркотията. Планираното остаряване не е само потребителски проблем. Това е катастрофа за устойчивото развитие.

Добрата новина? Започнала е обратната реакция

Добрата новина е, че хората започват да дават отпор. Движението „Право на поправка“ (Right to Repair) набира скорост, като принуждава компаниите да предоставят инструменти, части и ръководства, за да могат потребителите да поддържат своите устройства по-дълго време.

Правителствата също обръщат внимание на това. Европейският съюз прие правила, които изискват сменяеми батерии в телефоните до 2027 г. Представете си следното: устройство, което можете да ремонтирате сами, без да ви е необходима лабораторна престилка. Знаем, че има някои предимства на несменяемата батерия. Това помогна на компаниите да поставят по-големи батерии, както и да не ограничават дизайна и тяхното разположение. Това обаче затруднява поправката.

Ролята на потребителя

Разбира се, не само компаниите са виновни. Маркетингът процъфтява, защото потребителите жадуват за нови неща и по този начин поддържат планираното остаряване. Малко по-бърз чип, по-добра камера и нов цвят често са достатъчни, за да привлекат вниманието на ентусиастите. Телефоните се третират не толкова като трайни инструменти, колкото като модни аксесоари. Излизането от цикъла означава да не се поддавате на примамката на всяка нова версия и да изисквате устройства, които издържат дълго. За съжаление, синдромът на обновяването е нещо, което засяга повечето хардуерни ентусиасти, и смартфоните не са изключение.

Различен вид иновации

Иронията е следната: истинският пробив при смартфоните може да не е в сгъваемите екрани или титановите рамки. Той може да се състои в създаването на устройства, които издържат пет, шест или дори седем години, без да бъдат ограничавани от батерии или софтуер. Един телефон, проектиран да остарява достойно и елегантно, би бил революционен сам по себе си.

Дотогава всяка блестяща презентация крие една истина, която всички сме се научили да приемаме. Телефонът в джоба ви е с невидим срок на годност. Изборът, който ни остава, е дали да се съгласим или да поискаме нещо по-кадърно.