Човек би си помислил, че технологията за дистанционно управление, въведена за първи път през 80-те години на миналия век, вече е напълно остаряла. Но половин век по-късно инфрачервените (IR) дистанционни управления все още са изключително актуални, въпреки всички многобройни технологии за почти незабавна безжична връзка, с които разполагаме. Преди телевизорите инфрачервеното излъчване вече се използваше във военните далекомери, уредите за нощно виждане и промишлените сензори като надежден начин за предаване на сигнали без кабели. След като в края на 70-те години на миналия век инфрачервените светодиоди станаха достатъчно евтини, производителите на телевизори разбраха, че могат да се откажат от тромавите ултразвукови „кликери“, и потърсиха начин да ги заменят с компактни, безшумни инфрачервени дистанционни управления, които позволяват изпълнението на десетки отделни команди.

Въпреки това инфрачервените дистанционни управления от 20-и век не са същите като тези, които имаме днес. Като начало, самата IR технология е усъвършенствана, за да се използват стандартизирани протоколи за модулация, които намаляват смущенията и позволяват във всеки изблик на невидимата светлина да се влагат все по-сложни сигнали. Ранните дистанционни управления често изискваха да ги насочвате директно към сензора на телевизора, но съвременните инфрачервени светодиоди са по-мощни и могат да отразяват светлинните командите от стените, което ни дава известна свобода при насочването. Ефективността на батериите също се е подобрила, което означава, че чифт батерии ААА могат да издържат години дори при ежедневна употреба. Въпреки това през последните няколко години почти нито един голям телевизионен бранд не е произвел смарт телевизор единствено с инфрачервено дистанционно управление. В днешно време инфрачервеното управление се съчетава с Bluetooth (или радиочестота), така че можете да се насладите на по-изтънчена свързаност с телевизора.

След като има Bluetooth, защо съвременните телевизори все още поддържат инфрачервения сигнал?

Bluetooth може и да е по-усъвършенстваната технология, но инфрачервената връзка е останала в дистанционните управления на телевизорите по много основателни причини. От една страна, инфрачервеният сигнал е изключително евтин за внедряване, както за дистанционното управление, така и за сензора на телевизора, което го прави безсмислен за производителите, които се опитват да намалят разходите за масово произвеждан хардуер. Освен това той е универсално съвместим; почти всеки телевизор, саундбар и декодер има вграден IR приемник, което означава, че с едно универсално дистанционно управление често може да управлява няколко устройства, без да е необходимо да се сдвоява или да се актуализира софтуера. Можете дори да използвате инфрачервените портове, за да превърнете един Android телефон в универсално дистанционно управление и никога да не се притеснявате, че ще загубите дистанционните.

На всичкото отгоре IR работи незабавно за основните функции като захранване и сила на звука, дори когато Bluetooth модулът на телевизора все още не се е активирал. Това го прави надежден резервен вариант, който гарантира, че винаги можете да включите или изключите телевизора, независимо от интелигентните функции. Така например дистанционното управление One Remote на Samsung, което се доставя със смарт телевизорите на компанията, комуникира както чрез IR, така и чрез Bluetooth, като IR се справя със стандартните функции, а Bluetooth осигурява разширени интелигентни контроли, като навигация на входа и гласови команди. По подобен начин дистанционното управление Siri на Apple за Apple TV разчита на Bluetooth като основна безжична връзка за навигация, но запазва възможността за IR контрола за силата на звука на телевизора, захранването и саундбаровете.