Екип от учени от Университета Райс (САЩ) получи безвъзмездна помощ от Националната научна фондация в размер на 1,99 млн. долара за създаване на редактирани бактерии, които ще станат основа на биологични компютърни системи. Изследователският екип има за цел да разработи платформи, които интегрират микробни сензори и комуникационни технологии с електронни мрежи, проправяйки пътя за компютърни системи, базирани на живи клетки вместо на традиционния силициев хардуер.

„Микробите са невероятни информационни процесори и ние искаме да разберем как да ги комбинираме в мрежи, които се държат интелигентно“, казва Матю Бенет, ръководител на екипа, в съобщение за пресата. – Като комбинираме биологията с електрониката, се надяваме да създадем нов клас компютърни платформи, които могат да се адаптират, да се учат и да реагират на заобикалящата ги среда.“

Микроорганизмите имат способността естествено да възприемат и да се адаптират към околната си среда, взаимодействайки помежду си по химичен или електрически път, за да формират колективни реакции. Изследователската група на професор Бенет разглежда всяка клетка като процесор, който при взаимодействие с другите клетки може да функционира като паралелна изчислителна система.

Целта на проекта е да се разработят микробни консорциуми, които могат да интегрират химически и електронни сигнали, за да разпознават модели и да се учат чрез клетъчната памет. Системите за непрекъснато култивиране ще поддържат микробната активност, като позволяват на електронния интерфейс да усъвършенства отговорите с течение на времето. Този подход ще позволи на изчислителните системи да реагират на реалните химически експозиции по начини, които не са достъпни с традиционния хардуер.

Едно от предвидените приложения на бактериалните компютри са сензори, способни да разпознават химически подписи, като например биомаркери на болестите или замърсители на околната среда, и да предават резултатите по електронен път.