Приетият през 2023 г. от редица европейски държави Закон за чиповете (Chips Act) не оправда възлаганите на него надежди. Производството на чипове в ЕС продължава да е слабо, затова заинтересованите страни решиха да разработят втора итерация на закона.

Според Ройтерс коалицията от държави, която включва Италия, Франция, Германия, Испания, Дания и Нидерландия, обсъжда създаването на продължение на Закона за чиповете – Chips Act 2.0. Датският министър на икономиката Дик Беляартс го нарече „домашна работа“ за заинтересованите страни.

Първият европейски „Chips Act“ беше приет през 2023 г. Една от декларираните му цели беше да се увеличи ролята на ЕС в световното производство на чипове от 10 на 20% до 2030 г. чрез пряка материална помощ за националните компании и центрове за научноизследователска и развойна дейност. Но поради тромавата бюрократична машина на ЕС бързо стана ясно, че целите няма да бъдат постигнати. Освен това проблемите на Intel също оказаха влияние. Поради вътрешната криза и липсата на финансиране компанията отложи изграждането на заводи за полупроводници в Германия.

Беляартс отбелязва, че разпоредбите на Chips Act 2.0 трябва да бъдат по-конкретни. Трябва да се създадат фондове, които да привличат както публични средства, така и пари на частния бизнес. Освен това се планира да се разработи механизъм, чрез който малките и средните предприятия да се възползват от програмата. В първата итерация на Chips Act основните средства бяха вложени в големите предприятия.

Инициативната група за разработване на Chips Act 2.0 беше създадена още на 12-ти март. Датският министър на икономиката отбелязва, че тя не е била съставена, за да се противопостави на Европейската комисия, а по-скоро като посредник и съветник за разработване на по-справедлива и по-бърза система за финансиране на националните предприятия за полупроводници.