Въпреки мащабните усилия на САЩ и Европа за локализиране производството на чипове, пълното преодоляване на зависимостта от Тайван е малко вероятно да се случи преди средата на XXI век. Според пазарни анализатори, Тайван остава незаменим център в глобалната верига на доставки, като на острова се произвеждат над 90% от най-модерните логически схеми.

Предизвикателства пред диверсификацията

Процесът по „детайванизация“ се сблъсква с фундаментални икономически и логистични пречки. Изграждането на модерни фабрики (fabs) в САЩ, Япония и Европа изисква не само стотици милиарди долари инвестиции, но и специфична екосистема от поддоставчици и експерти, която Тайван е градил в продължение на 40 години.

Основните фактори, които забавят трансформацията, включват:

• Високи производствени разходи: Оперативните разходи в САЩ и Европа са значително по-високи в сравнение с Азия.
• Липса на квалифицирани кадри: Недостигът на инженери с опит в нанолитографията е критичен проблем за новите проекти на Intel и TSMC извън Тайван.
• Концентрация на технологиите: TSMC продължава да държи лидерството в технологичните процеси (2nm и по-ниски), което принуждава технологичните гиганти като Apple и NVIDIA да останат обвързани с тайванските мощности.

Прогнози до 2050 година

Експертите са единодушни, че дори при успешно изпълнение на „Закона за чиповете“ (CHIPS Act), делът на Тайван в производството на модерни полупроводници ще намалее само частично в краткосрочен план. Реална технологична автономност за Запада е постижима едва след 2050 г., когато се очаква новите производствени клъстери да достигнат пълна зрялост и мащабируемост.