Значението на полупроводниковата индустрия вече не се нуждае от обяснения. Конкуренцията в тази сфера не се води само между Китай и САЩ. Преди няколко години Европейският съюз също стартира амбициозен план, насочен към усвояването на най-модерни технологични процеси, включително 2 nm и увеличаване на дела си в световното производство на чипове до 20%.

Припомняме, че САЩ по-рано приеха закон за субсидиране на производството на чипове на стойност над 50 милиарда долара. От своя страна, през 2022 година ЕС представи свой собствен „Европейски закон за чиповете“, който през септември 2023 година официално влезе в сила.

Общият обем на субсидиите по него възлиза на 43 милиарда евро, а частните компании се ангажираха да инвестират допълнително още 86 милиарда евро. По този начин европейската програма по мащаби е напълно съпоставима с американската, а по някои параметри дори я надминава. Законът съдържа множество точки, но основната му цел е да увеличи дела на ЕС на световния пазар на съвременни чипове. Планираше до 2030 година този дял да се удвои до 20%, както и да се установи масово производство по най-съвременни технологични процеси, включително 2 nm и по-модерни.

Въпреки това вече е изминала почти половината от предвидения срок, а ситуацията с реализацията на европейския план се очертава дори по-лоша, отколкото в САЩ. На първо място, средствата, с които разполага Европейската комисия възлизат едва на 4,5 милиарда евро, което представлява само 10% от общия обем на държавното финансиране. Основната част от инвестициите трябва да дойде от частни компании, но ЕС няма лостове за управление на тези средства – това доведе до липса на прозрачност и координация на действията.

Освен това, заложените 43 милиарда евро са напълно недостатъчни. Само три компании (TSMC, Samsung и Intel) планират в следващите години да инвестират общо 425 милиарда долара. Анализаторите от ASML по-рано изчислиха, че за постигане на целта за 20% пазарен дял в ЕС ще са необходими инвестиции в размер на не по-малко от 251 милиарда евро, което надвишава повече от три пъти обема на субсидиите, предвидени в закона.

Освен това, с вече стартиралите проекти възникват множество проблеми, основният от които е постоянните закъснения. От 29-те проследявани потенциални инвестиционни проекта само 13 отговарят на критериите на закона, а едва 2 от тях се отнасят до технологии с норми под 5 nm. При това тези проекти бяха временно прекратени от корпоративните инвеститори (вероятно става дума за проектите на Intel и TSMC за изграждане на заводи в Германия).

Дори ако тези проекти в крайна сметка бъдат одобрени, като се има предвид бюрократичната ефективност на ЕС е малко вероятно проектите, одобрени през 2025 година да бъдат завършени до 2030 година. По този начин постигането на целта за 20% пазарен дял става практически невъзможно.

Забележително е, че самият ЕС има много силни позиции в полупроводниковата сфера. Белгийският изследователски център IMEC е световен център за разработка на полупроводникови технологии. Холандската компания ASML е единственият в света доставчик на оборудване за EUV литография. Също така в Европа са разположени гиганти като STMicroelectronics, Infineon и Siemens, а софтуерът и автомобилната промишленост са традиционните им силни страни.
Въпреки това, през последните години ЕС тъпче на едно място в надпреварата за високи технологии, а в някои области дори отстъпва назад. В сферата на авангардните чипове за изкуствен интелект няма забележими успехи, а големите езикови модели практически липсват.

Единственото, което остава непроменено, е чувството за превъзходство сред политиците и бизнес елитите в страните от ЕС, както и тяхната арогантност и враждебност спрямо китайските компании. Въпреки че правилният подход би бил сътрудничеството между Китай и Европа, за да се противопоставят на технологичното господство на САЩ.