Обикновено преди залепването повърхностите трябва да се изсушат добре, тъй като слоят вода пречи на адхезията и прави съединението нестабилно. Но китайски учени са създали суперлепило, което действа под вода и се втвърдява за секунди. Тайната се крие в специален йонен течен полимер и ефекта на Марангони: когато разтворът се нанесе върху мокра повърхност, разликата в повърхностното напрежение принуждава течността бързо да се разлее, изтласквайки водата. В резултат лепилото прониква през хидратния слой и образува здрава връзка.

Екип от специалисти от Университета в Хунан синтезира супрамолекулярна йонна течност, сол, чиито молекули се задържат чрез временни обратими връзки. След това тя е смесена с разтвор на DMSO (диметилсулфоксид) и е нанесена директно върху потопените във вода обекти: керамика, мед, епоксидна смола и полиамид. Разликата в повърхностното напрежение задейства ефекта на Мараньони, който разрушава водния филм върху повърхността на материала. След това разтворът на DMSO се дифундира навън, като кара молекулите на лепилото бързо да се самоорганизират във водонепроницаема мрежа.

Основните характеристики

Здравината на свързването на лепилото, наречено BP16TPB, достигна 1,1 MPa върху керамиката само за 10 секунди. След пет минути тя се увеличи до 1,3 MPa.

BP16TPB работи не само в сладка вода, но и в кисела, алкална и солена среда, като демонстрира стабилна адхезия към мед, епоксидна смола и полиамид. По време на продължителни тестове лепилото е задържало под вода товар с тегло 2 kg в продължение на повече от три години.

Освен това тестовете показаха, че лепилото може да се разтваря в DMSO и да се използва повторно поне осем пъти, без да губи свойствата си, което го прави многократно използваемо, за разлика от повечето промишлени лепила.

Продуктът може да се използва при ремонта на подводни тръбопроводи, кораби и морски платформи, пише Phys. Основният недостатък на лепилото е намаляването на якостта при температура над 70 °C. За много морски приложения това е приемливо, но за промишлеността (например в двигатели или горещи тръбопроводи) е необходима температурна стабилност. Авторите възнамеряват да модифицират състава на молекулата, за да разширят температурния диапазон, без да се губят скоростта на втвърдяване и водоустойчивостта.