Китайската компания ENN Group съобщи, че е постигнала термоядрени реакции с използване на водородно-борно гориво в експерименталния си сферичен токамак EXL-50U. Според данните на компанията, за първи път частен разработчик е успял самостоятелно да задейства такава реакция, като интензивността ѝ е надхвърлила 100 милиона реакции в секунда. Резултатите от експеримента бяха представени на 28 септември.

Във водородно-борния цикъл протон от обикновен водород се сблъсква с ядрото на изотопа бор-11, в резултат на което се образуват три алфа-частици (ядра на хелий) и се отделя енергия. За разлика от най-разпространената реакция деутерий–тритий, тук не се образува поток от високоенергийни неутрони, способни да замърсят с радиация конструкционните материали на реактора, което прави подобни процеси наистина екологично чисти. Освен това водородът и борът са значително по-достъпни от трития, който е радиоактивен и практически отсъства в природата. Основният проблем на водородно-борния синтез се състои в това, че реакцията протон–бор-11 изисква много по-строги условия за задържане на плазмата, отколкото реакцията дейтерий–тритий. Ето защо специалистите от ENN не са се опитвали да нагреят целия обем на плазмата в реактора до екстремна температура, въпреки че все пак ще прибегнат до това на следващия етап от изпитанията.

В експерименталната инсталация EXL-50U те едновременно са приложили инжектиране (впръскване) на високоенергийни неутрални атоми и радиочестотно нагряване, като по този начин са образували голямо количество бързи протони в плазмата. Енергията е попадала в областта на първия резонансен пик на реакцията с бор-11, благодарение на което специалистите са успели да увеличат вероятността от сблъсъци и да доведат честотата на регистрираните реакции до над 100 милиона в секунда. Надеждно потвърждение за реакцията на синтеза стана регистрирането на същите тези алфа-частици – свободни ядра на хелий, възникващи в процеса на реакцията.

Трябва да се има предвид, че ще мине още доста време, преди да се получи енергия от такава реакция и дори преди енергийният добив да надвиши разходите за стартиране на реакцията. Самият брой на получените реакции в секунда е преди всичко доказателство за успешното стартиране на процеса в конкретния експеримент. Компанията планира да продължи да подобрява параметрите на плазмата, а следващият ѝ голям проект ще бъде инсталацията Helong-2, чието строителство започна през този месец. Компанията разчита да завърши монтажа ѝ и да я въведе в експериментална експлоатация до края на 2027 година, а получаването на първата електроенергия е планирано за 2030 година.