Китайски учени създадоха генератор на ток от стъбло на лотос, бактерии и вода
Китайски учени са разработили генератор, който преобразува енергията от изпаряването на водата директно в електричество. За целта са били необходими стъбла от лотос, електрически активни бактерии и източник на вода. Оказа се, че в полеви условия е възможно сглобяването на генератори с малка мощност, които произвеждат енергия денонощно.
В основата на устройството лежи естественото движение на йони по микроканалите на стъблото на лотоса. Учените само са оптимизирали този процес. В лабораторни условия изкуствено създадените генератори са работили непрекъснато повече от един месец. Технологията се отнася към областта на хидроволтаиката – получаване на електрическа енергия чрез взаимодействието на водата с твърди материали и движението на йони.
Като основа на генератора учените са използвали надлъжните кухи канали на стъблото на лотоса, които осигуряват насочено движение на водата. Стъблата са били подложени на 24-часова предварителна обработка при температура 4°C в суспензия от бактерии Geobacter sulfurreducens, за да могат микроорганизмите да заселят вътрешните канали и да образуват електроактивна биомембрана. След това пробите са били изсушавани в продължение на 8 часа, след което на противоположните краища на всеки от парчетата стъбла са били закрепени порести електроди от титан.
Бактериалният слой е повишил йонната проводимост и е улеснил преноса на електрически заряди, докато подредената структура на растителните канали е осигурявала насочено движение на водата и разтворените йони. Електрическата активност на бактериите означава способността им да отделят електрони във външната среда, което улеснява генерирането на електрически ток. Йоните, които се издигали към електрода са създавали потенциална разлика на противоположните краища на отрязъка от стъблото на лотоса, което е водело до възникването на електрически ток.
В експеримента отделен генератор показа напрежение на празен ход 1,48 V и ток при късо съединение до 0,73 mA (стабилната стойност е била около 0,3 mA). Максималната специфична изходна мощност е достигнала 63 µW/cm². В този режим производството на електроенергия е продължило повече от 30 дни.
За да се провери възможността за мащабиране учените са сглобели система от 256 генератора, разположени под формата на матрица 16 × 16. С нейна помощ те са успели да осигурят работата на няколко преносими устройства, включително електронен часовник с подсветка, дисплей с електронно мастило, калкулатор и мобилен телефон. Също така е била проверена способността на генератора да превключва състоянията на полевия транзистор, директно включен в неговата верига, което отваря пътя към създаването на цифрови интерфейси.

Изчисленията и експерименталните данни позволиха да се установи, че производителността на системата се влияе особено от скоростта на изпаряване на водата и електрическата проводимост на материала. В сравнение с традиционните генератори на базата на хаотични порести структури, конструкцията от стъбла на лотос осигуряваше по-организирани пътища за движение на течността и йоните, а бактериалната биофилм намаляваше загубите при преноса на заряди.
Изследването показа възможността за преобразуване на слаба топлинна енергия от околната среда в електричество благодарение на изпаряването на водата. Разбира се, за това са необходими подходящи условия, които в природата, особено във влажна среда, се срещат доста често. По този начин подобни генератори с малка мощност могат да се използват за захранване на множество сензори, предназначени за мониторинг на околната среда и земеделските земи.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.









