В компютърен магазин в Германия в склад е открита запечатана спринцовка с 20-годишна силиконова термопаста Arctic Cooling. Служителите на Igor’s Lab се заинтересували от находката, като било решено да се тества тази доста остаряла термопаста от ерата на процесорите Intel Pentium 4. Експертите с изненада установили, че древният продукт не отстъпва на прясно произведена термопаста с подобен състав, въпреки че не може да се конкурира със съвременните модерни продукти.

Първоначалната проверка показа, че спринцовката с термопаста на Arctic Cooling е все още запечатана, пастата е с приемлива консистенция и се изстисква лесно. Според опаковката пастата е съдържала 50% силикон, 20% въглерод и 30% метален оксид. Когато съставът бил проверен с помощта на лазерен спектроскоп, било установено, че пастата се състои от 50% силикон и 50% цинков оксид. Очевидно споменаването на въглерода върху опаковката е било просто търговски трик.

Специалистите от Igor’s Lab отбелязаха, че съвременната индустриална „референтна термопаста, ориентирана към дълготрайност“ TCTG-4.0 от MCT по своите характеристики е изключително близка до тестваната Arctic Cooling, което доказва почти пълната липса на деградация при толкова дълго съхранение.

По време на по-нататъшните тестове се оказало, че термопастата от ерата на Pentium 4 не е в състояние да се конкурира със съвременните решения. Тестването на процесор Intel Core i9-13900K със старата Arctic Cooling и модерната Alphacool Apex показа разлика от 6°C в полза на новата. Това е очаквана разлика, въпреки, че за 20 години напредък в разработването на термопасти резултатът можеше и трябваше да бъде по-забележим.

След проведени тестове изследователите от Igor’s Lab стигнаха до заключението, че препоръките на производителите на термопаста „използвай преди“ или „годна до“ могат спокойно да бъдат пренебрегнати. Разбира се, това важи само ако пастата се съхранява в запечатана оригинална опаковка на тъмно и хладно място.