Това, което би било производствена загуба за повечето производители, Apple отдавна е превърнала в източник на печалба. Нова информация показва, че тази практика генерира стотици милиони долари за компанията.

От години Apple използва технологичен подход, известен като „chip binning“ – това е процес на сортиране на процесорите след производството, който позволява на компанията да не утилизира кристалите с частично неизправни компоненти, а да ги адаптира за други устройства, както съобщава 9to5mac.

Как Apple се научи да печели пари от „дефектните“ процесори?

Нови данни на The Wall Street Journal показват, че тази практика не е просто начин Apple да минимизира загубите, а пълноценна бизнес стратегия, която съществува повече от десетилетие и половина и още от оригиналните iPad и iPhone 4.

Принципът на този метод е, че след производството не всички чипове отговарят напълно на оригиналните си спецификации. Например, ако едно от графичните ядра е нестабилно или отделни устройства консумират прекомерна мощност, процесорът не е задължително да бъде отхвърлен.

Вместо това, Apple деактивира проблемните компоненти на софтуерно или хардуерно ниво и използва такъв чип в по-малко взискателно устройство.

Защо това е полезно за Apple?

Производството на съвременни процесори е изключително скъп и сложен процес. По време на производството на силициеви пластини, дори и най-малките микроскопични дефекти могат да окажат негативно влияние върху производителността на отделни секции от кристала. За повечето компании това означава загуби.

Apple обаче използва такива несъвършени чипове възможно най-ефективно.

Предимствата на този подход са очевидни:

• процентът на качествените продукти се увеличава;
• производствените загуби са намалени;
• цената на устройствата е намалена;
• компанията може да създава по-достъпни модели;
• необходимостта от допълнително производство е намалена.

Източници на Wall Street Journal изчисляват, че подобна стратегия би могла да спести на Apple стотици милиони долари.

От MacBook Air до MacBook Neo

Един от най-известните примери е историята на първия MacBook Air с процесор M1, който Apple представи през 2020 г.

Базовата версия на лаптопа получи 7-ядрен графичен процесор, докато по-скъпите модели имаха пълноценен 8-ядрен графичен процесор.

Това не беше персонализиран чип. Всъщност Apple използваха същите M1 чипове, но с едно деактивирано графично ядро ​​поради производствени проблеми.

Подобен подход е в основата на MacBook Neo. Според източници, Apple е използвала „изолирани“ процесори A18 Pro за този лаптоп, които първоначално са били предназначени за iPhone 16 Pro, но са имали само пет от шестте използваеми графични ядра.

Тази стратегия се оказа толкова успешна, че търсенето на MacBook Neo надмина очакванията на компанията. Apple дори трябваше да поръча допълнително производство на тези процесори, след като вече сортираните чипове свършиха.

Какви други устройства използват „обрязани“ чипове?

The Wall Street Journal посочва няколко други продукта, при които Apple е предприела подобен подход.

Сред тях:

• iPhone SE с процесор A15 Bionic;
• iPad mini с A17 Pro;
• iPhone 16e с A18;
• iPhone 17e с A19;
• iPhone Air с A19 Pro.

Списъкът обаче е много по-широк.

Според източниците, дори по време на ерата на чиповете A4, Apple е използвала процесорите, които са консумирали твърде много енергия за смартфоните в приставките Apple TV, където захранването не е било критично.

Подобна е и историята с чиповете S7. По-малко енергийно ефективните чипове, които са неподходящи за Apple Watch, намериха своето място във второто поколение HomePod.

Това не е дефект, а част от инженерната философия

На пръв поглед може да изглежда, че Apple продава „дефектни“ компоненти. Всъщност това е отдавна установена практика в полупроводниковата индустрия.

След тестване, производителят знае точно кои устройства работят надеждно и кои не отговарят на максималните си спецификации. Ако чипът отговаря на изискванията на конкретно устройство след частично деактивиране на отделни модули, той се счита за напълно функционален. За потребителя това означава само малко по-ниска производителност в сравнение с по-старите модели.

За Apple това е възможност гъвкаво да оформи продуктовата си линия, да създаде нови бюджетни устройства и да използва най-ефективно всеки произведен кристал.

Историята с „дефектните“ чипове показва, че инженерната ефективност понякога може да бъде също толкова полезна, колкото и създаването на фундаментално нови технологии.