Собствениците на стари оптични дискове се сблъскаха с необичаен вид увреждане на носителите, съобщават колегите от популярното издание Tom’s Hardware: след години съхранение някои CD дискове са започнали спонтанно да се покриват с дълбоки пукнатини или буквално да се разпадат на парчета. Това се случва в допълнение към общата беда на старите оптични носители – окисляването на работния слой и разрушаването от ултравиолетовите лъчи.

Както съобщава източникът, няколко нови случая на спонтанно разрушаване на оптични дискове привлякоха вниманието на японски колекционери, за което се появиха множество подобни съобщения в социалните мрежи. Предполага се, че причината не е свързана с обичайното стареене на записания слой. Според редица признаци може да става дума за химическо разрушаване на поликарбонатната основа на диска.

В един от случаите разрушаването на поликарбонатната основа е свързано с многократното почистване и полиране на дисковете – по-просто казано с прекомерната грижа за повърхността им, а в друг – с продължително съхранение в херметичен калъф върху подложка от пенопласт. Източникът подчертава, че това всъщност е заключение на „диванни експерти“ и не претендира да е окончателната истина, но в тези заключения има известна логика.

Въпреки високата механична якост на поликарбоната, някои химични вещества под въздействието на околната среда могат да предизвикат напукване в него. Първо се появяват микроскопични зони на помътняване и мрежа от микропукнатини, след което материалът губи удароустойчивостта си и може да се разруши под въздействието на вътрешни механични напрежения. Съществува пряка забрана за използване на силни разтворители за почистване на дискове, например ацетон и бензол, които могат да разтварят поликарбоната. За почистване се допускат значително по-малко агресивни средства като изопропилов или метилов спирт, но прекаленото увличане по почистването дори с безопасни средства също може да навреди.

Друг потенциален източник на опасност е остаряващият пенополиуретан, с който са облицовани някои защитни кутии за електроника и носители. Потребителите са забелязали, че с течение на времето такъв материал може да отделя летливи съединения, а в плътно затворена кутия газовете се натрупват в близост до повърхността на диска.

По-конкретно се предполага, че съединенията на амоняка оказват негативно въздействие върху поликарбоната, като могат да предизвикат неговото увреждане с образуване на микропукнатини. Самото отделяне на летливи химични вещества от полиуретановата пяна е известно на специалистите, въпреки че съставът на емисиите зависи силно от състава и възрастта на материала, поради което не може да се твърди, че именно амонякът е унищожил конкретните дискове, без да се направи химичен анализ.

За CD дисковете подобно механично увреждане на основата е особено опасно: класическият компактдиск всъщност се състои от една единствена поликарбонатна основа, докато DVD дисковете се състоят от две по-тънки поликарбонатни половинки, залепени една за друга, поради което характерът на разрушаването им е малко по-различен. При това химическото напукване се добавя към вече известните проблеми при дългосрочното съхранение на оптичните носители – окисляването на отразяващия метален слой, разрушаването на багрилата на записаните CD/DVD, въздействието на ултравиолетовите лъчи и разслояването на DVD дисковете.