Първият продукт, пуснат от Apple след завръщането на Стив Джобс като главен изпълнителен директор през 1997 година не е iPhone или iPod, а нов настолен компютър. Оригиналният iMac „Bondi Blue“ е революционен продукт, който не само спасява Apple от финансова катастрофа, но и променя облика на цялата индустрия за персонални компютри.

В края на 90-те години на миналия век Apple беше загиваща компания. На домашния пазар тя разчиташе на объркваща гама от компютри Macintosh Performa, които по същество представляваха преработени модели Power Macintosh, предназначени за бизнеса и образованието.

Една лошо договорена програма за клониране на Macintosh в крайна сметка навреди на Apple повече, отколкото ѝ помогна. Джобс прекрати производството на моделите Performa, прекрати програмата за клониране и осигури инвестиция в размер на 150 млн. долара от Microsoft, която се опитваше да избегне монополния статут на Windows. Всичко, от което се нуждаеше Apple, беше нов персонален компютър.

Първоначално Apple разработи Macintosh NC като част от инициативата Network Computer, насърчавана от Лари Елисън от Oracle. Елисън е назначен за член на борда на Apple, когато Джобс е възстановен на поста главен изпълнителен директор.

Идеята беше да се създаде компютър без външно дисково устройство, който да разчита на интернет за използване на приложения. Тази концепция не беше далеч от тази на днешните хромбуци, но в ерата на физическите носители и dial-up модемите все още беше твърде рано за това и проектът беше отменен.

Ново начало

Apple пусна iMac през август 1998 година за 1299 долара (около 2500 долара днес). Това беше универсален компютър с CD устройство, модерен процесор PowerPC G3 и вграден модем, който улесняваше връзката с бързо развиващия се интернет, откъдето идва и буквата „i“ в името му.

Когато Джобс представи iMac през май 1998 година, той обясни: „i“ означава „Интернет“, но също така означава „индивидуален“, „инструктирам“, „информирам“ и „вдъхновявам“ (inspire). По онова време интернет набираше популярност и Apple искаше да позиционира iMac като най-лесния компютър за достъп до мрежата – нещо, което беше много важно в епохата, когато създаването на интернет връзка все още беше сложно.

Ако сте родени през този век, iMac G3 може да ви изглежда като иновативна компютърна кутия с вграден дисплей, но всъщност това беше стилен монитор с вграден компютър. Apple използваше CRT вместо LCD с физически пиксели, просто защото по онова време беше по-достъпен. Стерео високоговорителите бяха разположени отстрани на CD устройството.

Първоначално „i“ в iMac означаваше интернет, но бързо придоби по-широко значение.

Оригиналният модел имаше полупрозрачен корпус в цвят Bondi Blue (по името на плажа Бонди в Австралия), донякъде подобен на базирания на Newton лаптоп eMate 300. В рамките на няколко месеца iMac се предлагаше в 5 различни цвята. Яйцевидният дизайн е заслуга на Джони Айв, тогавашния нов ръководител на дизайна в Apple. Той черпи вдъхновение за извитата полупрозрачна черупка на iMac от бонбон с дъвка и съвременни предмети от бита, което означава, че компютърът се усеща по-забавен и привлекателен от скучните бежови кутии по онова време.

Когато мониторите имаха формата на фурни и бяха предимно бежови, iMac приличаше на нещо друго. Оригиналната мишка с един бутон, оформена като шайба за хокей беше силно критикувана като пример за предимство на формата пред функцията и в крайна сметка беше заменена.

По подобие на премахването на жака за слушалки от iPhone през 2016 година, iMac не разполагаше със специален порт за принтер, което накара индустрията да премине към неясния стандарт USB.

Още по-важно е, че две години преди появата на първата USB флаш памет iMac не разполагаше с флопидисково устройство – смел ход, който беше силно критикуван. Това превърна външното флопидисково устройство в едно от първите популярни USB устройства.

Залогът на Apple за CD-ROM и USB беше напредничав, но противоречив. Най-близкото нещо, което Apple е направила оттогава,ю е премахването на оптичното устройство от оригиналния MacBook Air през 2008 година.

Стив Джобс беше известен като противник на използването на вентилатори в компютрите, като предпочиташе пасивното охлаждане, за да запази машините безшумни. Въпреки това процесорът G3 на iMac се нагряваше твърде много, така че се наложи да се добави безшумен вентилатор. Джобс се съгласява, след като инженерите го убеждават, че това няма да попречи на работата на потребителя.

Хит на пазара

iMac незабавно се превърна в хит, като за първите 5 месеца от него бяха продадени 800 000 бройки, което го превърна в един от най-бързо продаваните компютри в историята и постави началото на завръщането на Apple. Използвайки Джеф Голдблум като разказвач, рекламата на iMac се фокусира върху елегантния дизайн на компютъра „всичко в едно“ и лесното свързване с интернет.

Apple изчислява, че почти 1/3 от устройствата са били продадени на хора, които за първи път си купуват компютър. Две компании бяха съдени от Apple за пускането на компютри тип „всичко в едно“ с цветовата схема на iMac.

Пуснат на пазара през 1999 година за 1599 долара, iBook не само носи името и дизайна на iMac, но и наследството му като първото потребителско устройство с поддръжка на Wi-Fi. Маршрутизатора AirPort струваше 299 долара, а всяка съответна Wi-Fi карта добавяше по 99 долара към тази сума.

Благодарение на усилията на Apple за продуктово позициониране, новите ѝ компютри се появяваха в най-големите филми и телевизионни предавания по това време – компанията се стремеше да се превърне отново не само в производител на компютри, но и в културна икона.

През същата година iMac е преработен с по-компактен корпус, слот за CD/DVD вместо изтегляща се тава и конектор FireWire, който първоначално се използва предимно за прехвърляне на снимки и видео от цифрови фотоапарати. През 2001 година iBook преминава към изцяло бял, правоъгълен дизайн.

До края на 2001 година от iMac са продадени 6 милиона броя.

След това Apple пусна на пазара iPod с FireWire, който можеше да побере 5 GB песни в компактна опаковка, колкото най-малките модели Sony Walkman. Без успеха на iMac Apple нямаше да може да пусне iPod толкова рано.

iMac-ът, който Джобс искаше

В началото на 2002 гoдина Apple пусна нов iMac с процесор PowerPC G4, LCD екран и радикално нов дизайн. Джобс заяви, че монтирането на компютър с твърд диск и оптично устройство зад плосък дисплей ще го направи „вече не много плосък“ и ще създаде „най-лошия вид кабелна бъркотия, точно пред очите ви“.

Вместо това Джобс реши да „остави всеки елемент да бъде верен на себе си“: 15-инчовият дисплей беше прикрепен към куполообразната основа с механично рамо, което позволяваше регулиране на наклона, височината и завъртането.

За образователния пазар Apple пусна eMac със същия процесор G4 и изцяло бял корпус, подобен на този на iMac G3. В крайна сметка той беше достъпен за домашния пазар на цена от 1099 долара. По-късно същата година Apple пусна 17-инчова версия на iMac G4 със съотношение на страните 16:10.

Проблемът с новия дизайн бе осъзнат, когато 20-инчовата версия стана достъпна през 2003 година. Механичното рамо трябваше да бъде направено по-здраво, за да се предотврати потъването на дисплея, а основата трябваше да бъде по-тежка, за да го уравновеси. Общо взето, новата версия беше почти два пъти по-тежка от 17-инчовия модел.

Новият компютър на Apple

Компанията, която пусна iMac G5 през 2004 година беше много различна от тази, която създаде iMac G3 шест години по-рано. Дотогава Apple беше известна най-вече с iPod, който стана масов благодарение на поддръжката на USB 2.0 и iTunes Store, който сложи край на ерата на албумите в музикалния бизнес.

Новият iMac беше направен да прилича на iPod, с изцяло бяла брадичка и насочени надолу високоговорители. Той беше най-тънкият настолен компютър за времето си – по-малко от 5 сантиметра. Този дизайн противоречеше на всичко, което Джобс беше казал преди по-малко от 3 години. Не е изненадващо, че iMac G5 не беше представен от Джобс, а от ръководителя на маркетинга на Apple Фил Шилер.

Процесорът на iMac беше заменен с Intel Core през 2006 година, което на практика сложи край на алианса на Apple с PowerPC на IBM и Motorola. Причината е разочарованието на Apple от ефективността на G5, който никога не е използван в лаптоп.

Този ход беше съпроводен от рекламната кампания „Вземи Mac“, която подчертаваше разликите в софтуера между платформите Mac и Windows. В рамките на прехода PowerBook от висок клас беше заменен с MacBook Pro, а iBook – с MacBook.

С пускането на iPhone през 2007 година iMac премина към извит дизайн, изработен от алуминий и черна пластмаса. Моделът от 2009 година премина към съотношение на страните 16:9. След премахването на оптичното устройство през 2012 година дизайнът на iMac остава непроменен почти цяло десетилетие.

През 2021 година Apple пусна iMac, базиран на собствения ѝ процесор от серията M, с плосък дизайн, без опция за дисково устройство и за първи път от iMac G3 насам – в множество цветове. Със своите 11,5 мм дебелина той беше първият iMac, по-тънък от дисплея на iMac G4. Оттогава дизайнът на iMac остава непроменен.

Наследството на iMac G3 не е само днешният iMac, но и философията, която стои зад него: атрактивен дизайн, лекота на използване и оставяне на миналото зад гърба.

Тази философия може да се види в iPhone и iPad и това е причината за буквата „i“ в името им. Макар, че Apple все още продава добре своите iMac, повечето компютри, които продава са лаптопи.