Стартъпът Neuralink на Илън Мъск е имплантирал мозъчни импланти на трима пациенти, които са загубили подвижността на всичките си крайници. Най-известен е успехът на първия от тях – Ноланд Арбо, който вече една година живее с импланта в главата си. Сега Neuralink търси доброволци от цял свят.

Преди това географията на клиничните изпитвания на мозъчните импланти на Neuralink беше ограничена до САЩ и Канада, въпреки че подготовката течеше и във Великобритания. През изминалата седмица компанията публикува съобщение в социалната мрежа X, в което обяви, че е започнала да приема кандидатури за изпитването на мозъчни импланти от доброволци от цял свят. На този етап основният критерий за подбор, освен желанието „да се научат да управляват компютър с мисъл“, е наличието на парализа на четирите крайника.

Припомняме, че първият пациент на Neuralink, Ноланд Арбо вече е усвоил използването на технологията, като ловко управлява курсора на компютър буквално с мисълта си.

Той не само играе стратегически игри, но и е възобновил дистанционното си обучение в университета, което е било прекъснато поради травма на гръбначния мозък. Преди имплантацията той е можел да гледа видеоклипове в YouTube само с таблет, управляван от стилус, който държи със зъбите си.

Вторият пациент на Neuralink, на име Алекс е загубил подвижността на четирите си крайника при автомобилна катастрофа, но след имплантирането на мозъчен имплант е успял да се върне към работата си като дизайнер и сега не само скицира, но и проектира различни части в специализиран софтуер. Напоследък той усвоява и програмирането на устройства за автоматизация на платформата Arduino. С помощта на импланта Алекс управлява смартфон, прикрепен към специален статив на инвалидната му количка. Той участва и в експеримент за управление на роботизирана ръка с помощта на мисълта си.

Третият пациент на Neuralink, на име Брад е загубил подвижността на крайниците си в резултат на амиотрофична латерална склероза (АЛС). Болестта го е лишила от подвижност почти напълно и той е можел да движи само очите и краищата на устните си. Преди импланта Neuralink той можел да предава информация само с помощта на специален софтуер, който проследяваше движенията на очите му за въвеждане на букви, а това можело да се случва само в стаи със стабилно и правилно осветление. По същество това принуждаваше Брад да прекарва по-голямата част от времето си у дома в полумрак. Имплантът на Neuralink му позволи да се научи да пише много по-бързо с мисълта си и да прави това извън дома си.