Изследователи от университета Саарланд в Германия създадоха роботизирани ръце, които използват 90% по-малко енергия в сравнение с предишните системи за захват в роботиката. Новата система използва проводници, изработени от сплав с ефект на памет на формата. Нейните снопове заменят конвенционалните задвижващи механизми и работят като изкуствени мускули. Роботизираните ръце работят без сензори и не се нуждаят от постоянно захранване.

Сплавта се състои от никел и титан. Тя „запомня“ формата си. Когато през проводника се пусне електрически ток, металът се нагрява и се свива. Когато токът бъде спрян, той се охлажда и се връща в първоначалното си състояние. Всеки проводник с дебелина 0,5 мм може да вдигне до 10 кг. Учените твърдят, че това е най-високата енергийна плътност от всички известни технологии за задвижване.

Екипът, ръководен от професорите Щефан Зелеке и Пол Моцки, създава два вида роботизирани ръце: клещовидна версия и вакуумна версия. Клещовидната версия бързо и прецизно захваща обектите, без да консумира енергия след захващането. При вакуумната версия гъвкавите пръсти със смукателни чашки засмукват обекта чрез движението на диск, който захранва новите проводници с памет. Токът е необходим само за един кратък импулс.

Новата технология не се нуждае от сензори. Самият проводник дава обратна връзка чрез промените в електрическото съпротивление. Управлението се осъществява с помощта на изкуствен интелект. Новите роботизирани ръце са компактни, леки и безопасни за работа в близост до хора. Те могат да бъдат препрограмирани за различни задачи и форми на обектите. Те са безшумни и не се износват, така че са подходящи дори за стерилни среди.

Другите захващащи системи за роботи често са обемисти, шумни и енергоемки, тъй като са най-често са пневматични. Трудно е да се адаптират и да се използват безопасно в близост до хората. Новата система решава тези проблеми и може да намали разходите в промишлеността, както и да намали вредите за околната среда. Технологията ще помогне за стартиране на автоматизацията в области, в които досега тя е била невъзможна поради размерите, теглото и консумацията на енергия на предишните системи за захващане.