Новата флагманска видеокарта GeForce RTX 5090 ще бъде налична на 30 януари. Вчера Nvidia позволи на търговските медии и блогърите да публикуват своите първи ревюта за новия продукт в референтната Founders Edition версия, чиято препоръчителна цена е 1999 долара.

В основата на GeForce RTX 5090 е графичния процесор GB202, изграден на базата на архитектурата Blackwell. В състава му има 92,2 млрд. транзистора.

Това е повече от AD102, който е в основата на GeForce RTX 4090, който разполага със 76,3 млрд. транзистора. Количественото увеличение на транзисторите в GB202 обаче не се дължи на преминаването към нов технологичен процес – за производството на GB202, както и на други процесори на геймърските видеокарти от линията Blackwell се използва същият 5 nm процес на TSMC, както при производството на видеокартите от серията GeForce RTX 4000.

Увеличаването на броя на транзисторите може да се обясни по-скоро с простото увеличаване на площта на самия графичен процесор.

Ако AD102 (Ada Lovelace) има площ от 609 мм², GB202 има 744 мм², което го прави вторият по големина графичен процесор за потребителски видеокарти след TU102 от поколението Turing с площ от 754 мм². В същото време плътността на транзисторите на новия графичен процесор е дори по-ниска от тази на неговия предшественик – 123,9 милиона/мм² срещу 125,3 милиона/мм² за AD102.

Графичният процесор GB202 съдържа 21 760 CUDA ядра (с 33% повече от RTX 4090), 680 текстурни блока, 192 растерни блока, 170 SM блока, 680 тензорни ядра от пето поколение и 170 RT ядра от четвърто поколение. Базовата честота на графичния процесор е 2017 MHz, а максималната е посочена на 2407 MHz, но както показва практиката, в игрите нововъведението осигурява по-висока честота. GeForce RTX 4090 дава 2750 MHz, въпреки обявената 2520 MHz. Флагманът на серията Blackwell е получил 32 GB съвсем нова GDDR7 памет с 28 Gbps на пин и поддръжка на 512-битов интерфейс. Благодарение на това пропускателната способност на паметта на RTX 5090 е със 78% по-висока от тази на предшественика му и възлиза на 1,79 TB/s.

Заявената консумация на енергия на картата е 575 W, което е с 27% (125 W) повече от тази на RTX 4090. Nvidia препоръчва с новата видеокарта да се използва захранващ блок с мощност поне 1000 W.

GeForce RTX 5090 е оборудвана с един 16-пинов допълнителен конектор за захранване, интерфейс PCI Express 5.0 x16, както и външни DisplayPort 2.1b и HDMI 2.1a конектори.

Една от ключовите характеристики на видеокартите от серията GeForce RTX 50 е изключителната поддръжка на Multi Frame Generation (MFG). За разлика от генератора на кадри от първо поколение, който се появи с пускането на видеокартите GeForce RTX 4000, новият генератор създава не един, а три допълнителни кадъра за всеки традиционно рендиран кадър, за да увеличи FPS, но повече за това по-долу.

GeForce RTX 5090 определено е видеокарта, предназначена за игри в 4K резолюция с максимални настройки за качество и трасиране на лъчи. Ето защо повечето ревюта на тази видеокарта са фокусирани предимно върху тази резолюция.

Така например гейминг тестовете от портала TechPowerUp показват, че по отношение на чистата растерна производителност (без RT и DLSS) GeForce RTX 5090 осигурява до 35% повече производителност в сравнение с GeForce RTX 4090. Това със сигурност е впечатляващо, тъй като традиционно увеличението на производителността между флагманите на Nvidia от различни поколения е около 25%. Все пак тази печалба е по-малка, отколкото беше при преминаването от GeForce RTX 3090 Ti към GeForce RTX 4090. Според тестовете на TechPowerUp тогава разликата в производителността между поколенията е била около 51%, а според други рецензенти – дори повече.

Новата GeForce RTX 5090 е два пъти по-бърза от RTX 3090 Ti. Видеокартата няма конкуренти и не се очаква да има такива. Най-близката в лицето на Radeon RX 7900 XTX изостава от нея с до 75%. Това е просто невероятно.

Тъй като се очаква новите видеокарти от серията Radeon RX 9070 на AMD, базирани на архитектурата RDNA 4 да се представят някъде между Radeon RX 7900 XT и RX 7900 GRE, новата RTX 5090 ще бъде поне два пъти по-бърза от най-бързата видеокарта от следващо поколение на AMD. В сравнение с втората най-бърза видеокарта на Nvidia от поколението на Ada Lovelace – GeForce RTX 4080, предимството на RTX 5090 достига 72%. И всичко това е растерна производителност.

По-долу ще видите резултатите от тестовете за игри в резолюции 1440p и 1080p, в които новата видеокарта също е безспорен лидер, но си струва да повторим, че GeForce RTX 5090 не е необходима за тези, които използват монитори с резолюции под 4K. В този случай най-доброто решение би било първо да обновите монитора си или още по-добре – целия си компютър, а след това да погледнете към новия флагман на Nvidia.

Nvidia е работила значително върху трасирането на лъчи в Blackwell. Нивото на загуба на производителност, когато тази технология е активирана е по-ниско, отколкото при видеокартите Ada Lovelace.

Компанията добави и няколко нови метода за оптимизация, които могат да се използват от разработчиците на игри. Най-интересният от тях е невронното рендиране, реализирано чрез Microsoft DirectX API (Cooperative Vectors). Това гарантира, че функцията ще бъде достъпна за всички производители на графични карти и използването ѝ ще зависи само от мотивацията на разработчиците на игри. Производителността на RTX 5090 за трасиране на лъчи при 4K резолюция е с 32% по-висока от тази на RTX 4090. Най-бързата графична карта на AMD, Radeon RX 7900 XTX, е 2,5 пъти по-бавна в това отношение.

След дебюта си през 2018 година технологията на Nvidia за мащабиране DLSS еволюира до четвъртата си версия. Последната ѝ итерация премина към ИИ-модел от типа „Трансформатор“, позволяващ редица нови функции, включително Multi Frame Generation (MFG).

Последната ви позволява да създавате до три допълнителни кадъра за всеки традиционно рендиран кадър, за да увеличите FPS. MFG е ексклузивно за видеокартите от поколение Blackwell, както и първото поколение генератор на кадри за видеокарти от серията GeForce RTX 40. За да се говори за тази технология по-подробно, ще е необходима отделна статия. Тук само ще отбележим, че към момента нативната поддръжка на тази функция е реализирана само в пет игри – една от тях е Cyberpunk 2077.

При пускането на RTX 5090 Nvidia обеща 75 игри с поддръжка на тази технология. Тук е важно да се отбележи, че Multi Frame Generation не е някакво чудо. Да, тя значително увеличава FPS в игрите (функцията предлага няколко нива на рендиране на допълнителни кадри), но в същото време се увеличава входната латентност, защото играта, поддържаща MFG изтегля до три допълнителни кадъра на един реално рендиран от видеокартата кадър. В резултат на това, ако видеокартата ви рендира естествените си 60 кадъра в секунда, но играта показва 200 кадъра в секунда, входното забавяне ще се усеща като 60 кадъра в секунда, а не като 200. Тази функция вероятно няма да се появи при предишните поколения видеокарти, за разлика от други функции на DLSS 4.

Преминаването от конволюционната невронна мрежа (CNN) в DLSS 3 към ИИ-модела от типа „Трансформатор“ като част от DLSS 4 също оказа влияние върху работата на функцията за мащабиране на изображения.

Най-важното, което трябва да се знае тук, е, че ИИ-моделът от тип „Трансформатор“ осигурява значително по-високо качество на изходното изображение при мащабиране в сравнение с CNN. Според рецензента на TechPowerUp това наистина може да се види с невъоръжено око. Качеството на изображението в режим „Качество“ на DLSS става толкова отчетливо, че в някои случаи надминава качеството на естествената разделителна способност. Вече няма трептене или размазани текстури с ниска разделителна способност на хоризонта. Тънките проводници в изображението стават кристално ясни, дори при нативна резолюция под 4K. Всичко това обаче си има цена – производителността на DLSS с ИИ-модел от тип „Трансформатор“ е с около 10% по-ниска, отколкото с CNN, но крайният резултат от мащабирането си заслужава.

Има ли смисъл да се говори за консумацията на енергия на видеокарта, струваща от 2000 долара и с обявена TDP от 575 W? Целевата аудитория на този продукт едва ли ще обърне внимание на подобна „дреболия“.

Въпреки това картата консумира цялата обявена мощност в игрите. В някои случаи консумацията на енергия е дори по-висока и пиковите стойности достигат 644W (данни на TechPowerUp). В режим на покой консумацията на енергия на картата е 30 W при един монитор и 39 W при два монитора. Възпроизвеждането на видео изисква 54 W. В режим на игри консумацията на енергия е около 587W (561W с активиран RT). Максималната консумация на енергия според тестовете на TechPowerUp е 601W. Говорим само за видеокартата, без да вземаме предвид консумацията на процесора, дънната платка и други елементи на компютъра.

Според тестовете температурата на графичния процесор на GeForce RTX 5090 е 77 градуса по Целзий, а GDDR7 паметта се загрява до 94 градуса. В същото време шумът от вентилатора беше 40,1 dBA – той е по-силен от този при референтната GeForce RTX 4090 (35,1 dBA) и Radeon RX 7900 XTX (39,2 dBA). Вероятно персонализираните версии на RTX 5090 от партньорите на Nvidia, оборудвани със собствени охладители, ще предложат по-ниски температури и шум. Напомняме, че референтната версия на RTX 5090 има само два слота за разширение, като разполага само с два охлаждащи вентилатора. Охладителната система също така разполага с нова 3D изпарителна камера и термичен интерфейс от течен метал.

Наистина няма алтернативи на GeForce RTX 5090. AMD в рамките на новото поколение видеокарти реши дори да не се опитва да настигне конкурента си и всъщност в момента няма алтернатива на решението на Nvidia в този сегмент.

Видеокартите на AMD нямат чиста производителност и нямат какво да противопоставят на такива функции като DLSS многокадрово генериране и ИИ-модел за мащабиране от типа „Трансформатор“. Към момента не се знае нищо за AMD FSR 4 и нейните характеристики. От друга страна, цената от 2000 долара за RTX 5090 е изключително висока. Тя е с 400 долара по-висока в сравнение с препоръчителната цена на RTX 4090. Въпреки това няма съмнение, че цялата наличност от тези видеокарти ще бъде напълно разпродадена – няма нищо по-добро.