Малко оръжия са станали толкова разпознаваеми в съвременната война, колкото „Shahed-136“. С характерната си форма на делта-крило и незабравимото бръмчене на двигателя, това иранско оръжие се превърна в определяща черта на конфликтите през последните години, особено в Украйна. Въпреки сравнително простата си конструкция, то предизвика глобални дискусии относно бъдещето на въздушната война, противовъздушната отбрана и икономическите аспекти на съвременните военни действия. Защо тогава това сравнително евтино оръжие привлече толкова много внимание?

Всъщност това не е дрон, а безпилотно оръжие с дълго време на престой

Въпреки че обикновено се нарича „дрон“, Shahed-136 по-точно се класифицира като безпилотно оръжие с дълго време на престой или безпилотен летателен апарат (UAV) за еднопосочна атака. За разлика от многократно използваемите безпилотни летателни апарати, които се връщат в базата след изпълнение на мисии за наблюдение или удари, „Shahed-136“ е проектиран да локализира целта си и да се самоунищожи при удара. По същество самият летателен апарат се превръща в оръжие.

След изстрелването си той следва предварително програмирана навигация, преди да се вреже в целта си с експлозивна бойна глава. Тази сравнително проста концепция елиминира нуждата от системи за възстановяване, като същевременно позволява на операторите да изстрелват голям брой летателни апарати в координирани атаки. Анализаторите по въпросите на отбраната класифицират „Shahed-136“ като безпилотен летателен апарат за еднопосочна атака, като отбелязват, че такива системи са се превърнали във все по-важен компонент на съвременните ракетни и дронни кампании.

Прост дизайн със стратегическа цел

Една от причините, поради които „Shahed-136“ привлича толкова голямо внимание е, че той съзнателно избягва сложността. Дронът разполага с компактен корпус с делта-крило, задвижван от малък бутален двигател, който издава характерния бръмчащ звук, често споменаван по време на атаките. Вместо да разчита на сложна стелт технология или високопроизводителни реактивни двигатели, проектът дава приоритет на простотата, лесното производство и експлоатационната надеждност.

Дронът се изстрелва от наклонени стойки, монтирани върху камиони или ремаркета, което позволява изстрелването на няколко летателни апарата в бърза последователност. Такава мобилна система за изстрелване дава възможност на операторите да се преместват бързо след изстрелването, което ги прави по-трудни за прицелване. Сравнително простата му конструкция също улеснява масовото производство в сравнение с много от съвременните крилати ракети.

Икономическата ефективност може би е най-голямото му предимство

Вероятно най-голямото предимство на „Shahed-136“ не е скоростта или огневата му мощ, а икономическата му ефективност. Съвременните ракети „земя-въздух“, способни да прихващат приближаващи се заплахи, могат да струват стотици хиляди, а дори и милиони долари на брой. За сравнение, безпилотните летателни апарати като „Shahed-136“ се считат за значително по-евтини за производство. Това създава това, което военните експерти наричат „дилема на разходите“: защитниците могат да бъдат принудени да използват скъпи ракети за противовъздушна отбрана, за да унищожат сравнително евтини приближаващи се заплахи.

Вместо да разчитат на един-единствен високотехнологичен летателен апарат, нападателите могат да изстрелят едновременно голям брой дронове, принуждавайки защитниците да изразходват ценни ракети-прехватчи, като същевременно увеличават вероятността поне някои от дроновете да достигнат целите си.

От Иран до най-следените бойни полета в света

„Shahed-136“ за първи път привлече международното внимание след използването му от Русия в Украйна, но значението му само нарасна по време на продължаващата война на САЩ срещу Иран. Тази кампания показва, че относително простите дронове за еднопосочни атаки вече не са нишови оръжия. Те са се превърнали в неразделна част от съвременните ударни операции.

Вместо да разчита единствено на крилати или балистични ракети, Иран многократно е комбинирал дронове от типа „Shahed“ с други оръжия с голям обсег, за да затрудни операциите по противовъздушната отбрана. Този подход принуждава защитниците да проследяват и да се справят с множество видове заплахи едновременно, като същевременно увеличава натиска върху запасите от прехващачи.

В същото време Русия продължава да разширява местното производство на „Shahed-136“, по-известен в страната като „Геран-2“, което показва как военните все повече разглеждат масово произвежданите безпилотни летателни средства като основен компонент на войната на далечно разстояние.

Дронът, който промени икономиката на противовъздушната отбрана

Може би най-голямото постижение на „Shahed-136“ е, че той промени начина, по който военните възприемат разходите. Продължаващата война, в която са въвлечени САЩ, Израел и Иран, най-ясно подчерта дилемата „разходи срещу ползи“.

Един сравнително евтин дрон „Shahed“ може да принуди защитниците да изстрелят прехващащи ракети, които може да струват многократно повече, особено когато атаките идват в големи вълни заедно с балистични или крилати ракети. Анализаторите твърдят, че предизвикателството вече не е просто да се прехващат дронове. То е да се прави това икономично в рамките на продължителна кампания.

Тази реалност ускори инвестициите в по-евтини средства за противодействие на дронове, системи за електронна война и оръжия с насочена енергия, тъй като военните търсят алтернативи на изцяло разчитането на високотехнологични противоракетни системи. В този смисъл най-голямото наследство на „Shahed-136“ може би не са целите, които унищожава, а милиардите долари, които е принудил противниците да похарчат за защита срещу него.

Shahed-136 промени въздушната война завинаги

Най-големият принос на „Shahed-136“ може би не е неговата технология, а въпросите, които е принудил военните да си зададат. В продължение на десетилетия въздушната мощ се измерваше с по-бързи самолети, по-незабележими платформи и все по-усъвършенствани прецизни оръжия. „Shahed-136“ доказа, че влиянието на бойното поле може да се постигне и чрез обратния подход. Сравнително евтини, еднократни системи се разгръщат в големи количества, за да претоварят отбранителните системи и да наложат непропорционални разходи на противника.

Текущите войни показаха, че съвременните въздушни кампании вече не се определят единствено от модерни изтребители и крилати ракети. Те все повече се определят от многослойни атаки, които съчетават дронове, ракети, електронна война и прецизно насочвани оръжия, за да изчерпят отбранителните системи както физически, така и икономически. Този урок вече променя военните поръчки по целия свят. Правителствата ускоряват инвестициите в специализирани прехващачи срещу дронове, електронна война, оръжия с насочена енергия и други по-евтини решения за противовъздушна отбрана, които могат да отблъснат масови атаки с дронове, без да изчерпват бързо скъпите запаси от ракети.