През последните няколко месеца Китай увеличи производството на хибридни графични карти. Както се казва в заглавието, тези видеокарти са за десктоп компютри, но чипът е за лаптопи. Що за графични карти са това и каква е разликата между тях и обикновените? Нека се спрем малко по-подробно.

Смесица от булдог и носорог

Няколко технически медии обърнаха внимание на нова тенденция – продажбата на графични карти, предназначени за инсталиране в настолни компютри, но оборудвани с чипове за мобилни устройства вместо с конвенционални. Разбира се, не става дума за бюджетни системи, иначе нямаше да има смисъл да се произвеждат „хибриди“. Китайците, например, започнаха да продават сравнително евтините графични карти GeForce 4000. На пръв поглед те са аналози на 4080 и 4090, но, както се казва, има един нюанс.

Основното в случая е тяхната цена. Купувачите на електронни устройства винаги се надяват да направят изгодна покупка, като закупят някое топ устройство на цената на по-нисък модел. Така е и тук – съвременните видеокарти изглежда се продават доста евтино.

Както се оказа, нещата не са чак толкова сложни. Видеокартата може и да работи, но чипът не е десктоп, а мобилен. В същото време видеокартата може да бъде всякаква, тоест имитация на всеки производител, включително MSI, Asus, Gigabyte и други.

Проблемът е, че такива графични карти никога няма да постигнат резултатите, показани от истинските „възрастни“ модели, предназначени за настолни устройства. А и сравнително ниската цена се оказва твърде висока, ако вземем предвид нюанса, споменат по-горе.

Възможно ли е да се отдели зърното от плявата?

Да, но в нашия случай само когато се премахне „обтекателят“, т.е. охлаждането. Ако си купите такава система, разбира се, тя е заснета с всички поставени аксесоари, така че не можете да различите фалшификата от оригинала. Потребителят може дори да не подозира нищо, защото картата на външен вид не се различава от оригинала.

Но ако премахнете охладителната система, тогава можете да стигнете до маркировката на графичния процесор и ще видите, че това е версия на чипа за лаптопи – с буквата „М“. Например, 4090M или 4080M. Етикетирането е различно и в този случай. Ако става дума за мобилната версия, там се използва процесорът AD104, а ако става дума за настолни карти без „нюанса“, то това са чиповете AD103 и AD102.

Освен това в описанието най-често се посочва броят на ядрата CUDA, а графичните карти за десктоп компютрите с нормален графичен процесор винаги имат по-голям брой ядра, отколкото картите с чип за лаптопи.

Какво означава това за потребителя?

Като цяло нищо страшно, с изключение на разочарованието от пропилените пари. Така например една хибридна видеокарта може да бъде с 40% по-малко производителна от истинската оригинална графична карта. Така например 4070 има показател на мощността 285 W, докато мобилната версия на чипа 4080M има 175 W. Разликата е просто поразителна.

Ако говорим за цената, купувачът, разбира се, икономисва. Така например една от тези хибридни видеокарти струва около 600 долара, докато за оригинала се иска почти два пъти повече. Това вече може да е признак за не съвсем честна игра от страна на продавача. Разбира се, стават чудеса, но най-вече в новогодишната нощ. За видеокартите случаят определено не е такъв.

Ако си купите такава видеокарта и нещо се случи с нея, производителят едва ли ще я признае за гаранционна. Най-малкото защото производителите, ако говорим за официалните, нямат такива карти. Така че може да останете с пръст в уста – без карта и без пари. А и самата графична карта може да не е в състояние да „подкара“ някоя много взискателна игра, така че потребителят няма да й се наслади, а само ще бъде разочарован.

Не само видеокартите

Да, китайците не само модифицират видеокартите в търсене на печалба, но и реализират и други хитри схеми.

Според редица чуждестранни медии малките китайски компании се занимават с рециклиране на електронните отпадъци и извличат например SSD чиповете от стари, изхвърлени SSD дискове или смартфони/таблети. Има дори известни компании, които се занимават с това. Такива са например Phison и Huirong. Ето една снимка на диск, който е сглобен предимно от компоненти от изхвърлени смартфони.

Като цяло това не е лошо, стига компонентите да са тествани. Корея може да разполага с оборудване за тестване на използвани чипове и да го използва. Но в Китай не всички малки компании разполагат със системи за такова тестване, а и те струват много пари. Така че това е въпрос на късмет – можете да си купите евтин SSD диск, който ще издържи години, или да си купите диск, който ще се повреди след няколко дни или изобщо няма да се инициализира.

Китайците също така запояват по-малките чипове до най-малките SMD компоненти, като кондензатори, резистори и други подобни. Всяка година Китай рециклира все повече и повече електронни отпадъци, което носи добри приходи на много компании.

Така че ситуацията е двойствена. От една страна, е добре, че електронните отпадъци и компонентите от вторичния пазар се рециклират. От друга страна, сега е невъзможно да сте сигурни, че когато си купувате нова DDR4 памет или SSD диск, те наистина ще са нови, със съответния срок на експлоатация. Трябва да се внимава.