След години на инциденти, хаос по тротоарите и все по-чести конфликти между пешеходци, шофьори и хора на електрически тротинетки, в България вече влизат в сила едни от най-строгите правила за този тип превозни средства досега. Промените в Закона за движение по пътищата бяха приети преди дни и на практика превръщат тротинетките от „играчка за градска мобилност“ в строго регулирано средство за придвижване.

Най-сериозната новост е, че всяка електрическа тротинетка ще трябва да бъде регистрирана в общината по постоянен адрес на собственика. За целта ще се изискват документ за придобиване и техническа спецификация на превозното средство, а крайният срок за първоначалната регистрация е 1 юли. Идеята е проста – институциите да знаят кой реално стои зад всяко превозно средство, което се движи по улиците, както и да се сложи край на напълно анонимното използване на тротинетки в градска среда.

Ограниченията за самото каране също стават чувствително по-строги. Управлението вече е позволено само на лица, навършили 16 години, а максималната допустима скорост е фиксирана на 25 километра в час. Забранява се използването на тротинетки в тъмната част на денонощието, както и всякакви рискови маневри – каране без ръце, движение само на едно колело, скокове, возене на втори човек или превозване и теглене на предмети, които могат да затруднят управлението или да застрашат останалите участници в движението. Новите правила изрично забраняват и движението плътно до други превозни средства или придържането към тях по време на движение.

Законодателят поставя и ясен акцент върху разсейването зад кормилото. Използването на мобилен телефон по време на каране вече е забранено, с изключение на режим „свободни ръце“. Не се допуска и воденето на животни, докато тротинетката е в движение – практика, която в последните години се превърна в странен, но реален градски феномен. Сериозно се променят и правилата за това къде изобщо може да се кара – тротинетките нямат място в пешеходни зони, по улици и пътища с ограничение до 50 км/ч, освен ако няма обособени велоалеи, както и в участъци, обозначени със специални забранителни знаци.

Още по-чувствителна за много градове ще бъде новата философия за паркирането. Тротинетките вече не могат да се оставят в паркове, градини, площади, детски и спортни площадки, върху зелени площи, по тротоари и пешеходни пространства, както и пред входове на сгради, метростанции, спирки на градския транспорт, пешеходни преминавания и рампи за хора с увреждания. Паркирането ще бъде разрешено единствено на специално определени за това места – зони, които тепърва ще трябва да бъдат ясно дефинирани от местната власт.

Законът дава и допълнителна свобода на общините да въвеждат още по-строги местни правила. С наредби на общинските съвети ще може да се определят по-ниски максимални скорости от законовите 25 км/ч, допълнителни зони със забрани за движение, както и конкретни условия за регистрация, предоставяне и ползване на тротинетки – включително при споделените услуги. Това означава, че в различните градове режимът може да се окаже още по-ограничителен от националната рамка.

На практика новите правила поставят ясен завой в политиката за микромобилността у нас – от почти нерегулирано използване към модел, близък до този на велосипедите и дори на моторните превозни средства. След поредица от тежки инциденти и обществено напрежение около безопасността по тротоарите и улиците, държавата избра по-строгия сценарий, който пряко ще промени ежедневието на хиляди хора, разчитащи на тротинетки за бързо придвижване в града.