Точно преди 40 години, на 18 април 1986 година, IBM се оказа в центъра на вниманието, като стана първата компютърна компания, започнала да използва памети с капацитет от 1 мегабит. Така започна ерата на мегабитовата памет, а със своя завод във Вермонт, американската компания проправи пътя, като предизвика изглеждащото неудържимо японско господство на пазара на памети.

Първите компютри, в които беше приложена тази нова памет с висока плътност бяха мейнфреймовете IBM 3090 (серия Sierra). Въпреки това вестник The New York Times тогава нарече това събитие „рядък, макар и мимолетен момент на слава“, считайки, че японската полупроводникова индустрия неизбежно ще надхвърли и без това впечатляващия 75-процентен пазарен дял.

Тонът на NYT контрастираше с триумфалните изявления на IBM.

„Това е сигнал за нашето лидерство в полупроводниковите технологии.“

заяви тогава старши вицепрезидентът на IBM Джак Д. Кюлер

Той подчерта, че тези DRAM чипове са произведени в САЩ. Част от скептицизма на вестника се обясняваше с това, че той вече знаеше: компании като Fujitsu, Hitachi, Mitsubishi, NEC и Toshiba активно тестваха свои собствени 1-мегабитови DRAM чипове. Веднага щом те бъдат доведени до съвършенство и пуснати в масово производство, се очакваше Далечния Изток отново да се върне на лидерските позиции.

Ако се върнем към 1986 година повечето изчислителни устройства от онова време използваха памети с капацитет 64 килобита. Напредналата японска технология за памет тогава произвеждаше чипове с капацитет 256 килобита. На този фон 1-мегабитовите чипове на IBM, произведени по 1,2-микронна технологична процедура изглеждаха много впечатляващо, осигурявайки скок както в плътността, така и в ефективността.

Появата и утвърждаването на 1-мегабитовите чипове памет позволи на производителите да произвеждат 30-контактни SIMM модули с капацитет 1MB RAM, използвайки 8-9 чипа в едностранна конфигурация. Такива SIMM модули бяха добре познати на потребителите на домашни и персонални компютри от средата на 80-те до средата на 90-те години. Освен това те можеха да се използват в принтери, звукови карти и дори видеокарти, като Tseng ET3000 / ET4000, Trident TVGA 8800 / 8900 и серията Cirrus Logic GD542x.